Престъпленията на комунистическите режими под съветско командване няма да бъдат в пълна мяра наказани. Някои от извършителите и до днес живеят спокойно с високите си пенсии в различни източноевропейски страни, напомня Дойче веле.

Анализаторът Роберт Шварц припомня защо е нужен днешният възпоминателен ден за жертвите на тоталитарните режими.

В различните страни от бившия Източен блок по различен начин преработват престъпленията на комунистическия режим. След падането на Берлинската стена през 1989 г. достъпът до архивите на някогашните комунистически тайни служби потръгна бавно и се състоя само отчасти. Тонове документи бяха унищожени, за да се прикрият следите от престъпленията на комунизма.

В Бившата ГДР храбри граждански групировка успяха да овладеят архивите на Щази, в други източноевропейски страни обаче тайните служби разполагаха с достатъчно време да прочистят досиетата, да заличат следите и да се отърват от отговорност за извършеното.

Закъсняла справедливост

Показателен за отношението към престъпленията на комунистическите режими е случаят с румънския дисидент Джордже Урсу. Урсу беше подложен на изтезания и почина в комунистическия затвор преди цели 30 години, а обвинение срещу тогавашния шеф на зловещата „Секуритате” Тудор Постелнику беше повдигнато едва наскоро. 84-годишният Постелнику и още трима високопоставени служители на „Секуритате” са обвинени в „престъпления срещу човечността”. Един от обвиняемите е 92-годишният бивш министър на вътрешните работи Джордже Хомщян. През 1985 година тъкмо той и Постелнику нареждат да бъде арестуван инженереът-поет Джордже Урсу, а после прикриват убийството му.

По онова време Урсу си водел дневник, в който критикувал политиката на Чаушеску. Издали го иноформатори на тайните служби. Няколко седмица след ареста си той починал в резултат от систематичните изтезания в затвора. Другите двама обвиняеми по онова време били офицери от „Секуратите” и се твърди, че лично участвали в изтезанията.

През 2003 година двама бивши надзиратели вече бяха осъдени на по 20 години лишаване от свобода заради убийството на Урсу. В годините след това синът на дисидента, Андрей Урсу, положи какви ли не усилия, за да бъдат привлечени под отговорност и „едрите риби”. И непрекъснато удряше на камък, защото представители на правосъдието на няколко пъти обявяваха случая за „приключен”. Все пак упоритостта на Андрей Урсу в крайна сметка беше възнаградена.

Празни обещания

„Днес повече от когато и да било осъждането на комунизма е наш морален, интелектуален, политически и обществен дълг. Ако не го направим, дори ако просто замълчим, ние за вечни времена ще попаднем сред помагачите на тоталитарното Зло” – тези въздействащи думи четем в края на доклада, изготвен от Комисията за анализ на комунистическата диктатура в Румъния.

Подобни призиви се чуват във всички бивши комунистически държави. Но реалността често пъти е съвсем друга. Хиляди престъпления на комунистическите режими така и ще си останат ненаказани, а повечето от все още живите извършители са на преклонна възраст и се радват на добрите си пенсии. Дори само по чисто биологически причини не можем да си представим, че срещу тях ще бъде възбуден някакъв грандиозен процес.

Символично значение

На 23-ти август 1939 година беше сключен Пактът за ненападение между нацистка Германия и Съветския съюз – така нареченият „Пакт Хитлер-Сталин”. С този пакт двете страни си гарантираха насрещен неутралитет в случай на война и си поделиха Европа. Но през 1941 г. Хитлерова Германия наруши пакта и нападна СССР. След края на Втората световна война и капитулацията на Германия десетки милиони в Средна и Източна Европа останаха под съветско господство и трябваше в продължение на десетилетия да живеят под хомота на тоталитарни комунистически режими. Така пактът „Хитлер-Сталин” завинаги влезе в аналите като мрачна глава в най-новата европейска история.

Тъкмо поради това Европейския парламент обяви 23-ти август за Ден в памет на жертвите на сталинизма и националсоциализма. Престъпленията на онези режими няма да бъдат изцяло наказани, тъй че нека на този ден отдадем почит на жертвите и поне символично да осъдим тоталитарните диктатури. Това днес е нужно повече, откогато и да било.