Несигурност и тревога сред журналистите улавя анкета на АЕЖ

Политикът се завръща като главен телохранител на информацията в медиите. Той стои на входа и на изхода, контролира и се намесва в журналистическото съдържание. Това показва четвъртата онлайн анкета на свободата на словото, проведено от Асоциацията на европейските журналисти.

Източник: АЕЖ

Данните представи Илия Вълков, журналист, член на Асоциацията на европейските журналисти. Проучването е обхванало 250 журналисти от цялата страна и е направено през месеците май-юни. Проучването показва, че през 2017 г. се завръща пълзящата несигурност и надигащата се тревога в общото усещане за несвобода сред българските журналисти.

В допитването 42,4% от журналистите оценяват свободата на словото като "лоша", 27,8% дават оценка "много лоша", задоволителна - 25,3%, а "добра" - 4,5%.

Спрямо изследването от 2015 г. , през тази година оценката за свободата на словото е с негативна промяна. Изследването констатира, че "културата на натиска" вече е част от ежедневието на българския журналист.

Източник: АЕЖ

92% от анкетираните вярват, че намесата върху работата на журналистите е често срещано явление. През 2017 г. има натрупване на притеснения, че различните форми на натиск водят до психологически и здравни проблеми за 23,7% от журналистите.

Валери Симеонов не се извинява, а иска извинение от медии

Закани се да отстоява човешките си права и в съда

Изследователите констатират още висок процент на автоцензура. Автоцензурата присъства като симптом на заболяване в българските медии. Всеки втори журналист споделя за намеса на собственика в публикацията. Богатият арсенал от заплахи се изразява в онлайн тормоз, клевети. Като цяло се констатира, че журналистическата професия деградира. "Много журналисти колеги се отказват да работят като журналисти", посочи още Вълков.

От Асоциацията на европейските журналисти констатират още, че ако през 2015 двама от трима работят в столицата - сега са трима от четирима. Налице е сериозно обезкървяване на регионалната журналистика. Средната заплата е между 500 и 1000 лв. и няма особена промяна в доходите на журналистите през 2017 г.

Работният режим на журналиста е между 41 и 50 часа в седмицата. Сериозно притеснение буди фактът, че много по-често журналистите в анкетата признават, че техен колега е бил подложен на натиск - 70% отговарят положително на този показател. 60% определят натиска като външен, 65.7% заявяват, че той е вътрешен, 26% изтъкват автоцензурата и самоограниченията.

Често журналисти, които имат различен начин на мислене, са отлъчвани от редакционната колегия. В доклада "Да бъдеш журналист: състояние на професията", изготвен в партньорство с екип на Фондация "Медийна демокрация" представя първия по рода си анализ на журналистическата професия, осъществен с инструменти на медийната антропология.

Източник: АЕЖ

Данните от изследването са събрани в периода февруари - юли 2017 г. на базата на интервюта с 30 журналисти. Основните изводи в доклада са, че голяма част от журналистите произхождат от семейства, в които и двамата родители са с висше образование. Нивото на родителите е предпоставка за висок образователен ценз на работещите в медиите: почти всички са със завършен университет или в процес на завършване на висшето си образование.

Журналистиката рядко е част от семейната традиция. По правило журналистите са първите сред близките си, избрали това професионално поприще. Изследователите констатират, че професията е с лесен вход, предлага възможности за по-бърза кариера, но за сметка на това средата като цяло е неустойчива. Всяко следващо поколение започва наново да пише правилата на професията.

Средното образование на журналистите най-често е с хуманитарен профил - обикновена или езикова гимназия. Специализираното университетско образование по журналистика получава повече критични, отколкото положителни оценки. Като сериозна негова слабост се очертава недостатъчното формиране на практически умения.

В доклада се констатира още, че работното време по правило е ненормирано, а преумората и стресът са често срещани. Изследването посоча, че качеството на медийното съдържание се влошава вследствие комбинацията на редица неблагоприятни фактори - външни намеси в редакционната политика, съкращения на персонал, изискване за произвеждане на голям брой материали, претоварване, недостиг на материален ресурс, неефективно управление.

Констатира се още, че условията на труд в медиите се влошават. Същевременно професията се характеризира с големи неравенства във възнагражденията - както между столицата, така и в страната. Изследването е осъществено със съдействието на Фондация "Америка за България", Френския институт, Фондация "Медийна демокрация".