Комисията за защита на личните данни създава нов медиен регулатор. Той придобива правомощия да контролира медии, което противоречи в някаква степен на нейния смисъл. Това стана ясно от думите на Димитър Ганчев от Интернет общество - България пред БНР.
Парламентът гласува без дебат промените в Закона за личните данни, изтъкна той. С промените се въведоха специални критерии за журналисти и медии, които те трябва да спазват с оправданието да не се нарушават личните данни на хората.
Ганчев прогнозира, че опасявайки се да не нарушат някой от десетте разписани критерия, журналистите ще си налагат автоцензура заради драстичните глоби.
Текстовете са обтекаеми, пожелателни и подлежат на тълкуване, каза Ганчев. Той даде пример как Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) ще трябва да прилага по усмотрение преценката за това доколко законосъобразно журналистите са се сдобили с данните за техните разследвания. "Това, само по себе си, е спирачка пред техните разследвания, защото журналистите ще трябва, без да са минали през съд, да преценяват законосъобразност", заяви Ганчев.
Според него, поради неяснотата на текстовете журналистите, медиите и юрисконсултите ще предпочитат да заемат сигурната страна и да не поемат рискове.
Мнението на Димитър Ганчев бе след връчването на антинаградите "Големия Брат" за 2019, които се връчват от Фондация "Програма Достъп до Информация" и Интернет общество - България.
Припомняме, от Асоциацията на европейските журналисти поискаха президентът Румен Радев да наложи вето върху промените в Закона за защита на личните данни.
Според ДБГ с този закон се подготвя прочистване на медийния пазар.
USD
CHF
EUR
GBP
