Няма нужда от "промени", които предвижда Законопроектът за хората с увреждания. Това е действащият закон с ново име и куп излишни органи, които ще отговарят за изпълнението на "новия" закон. Това е становището на Центъра за независим живот, изпратено до медиите.

Според тях предложенията във въпросния проектозакон са конюнктурни и до голяма степен популистки, изработени под натиск от "недоволни граждани". Приемането на законопроекта в този му вид може да породи само и единствено хаос в средата, още повече проблеми за хората с увреждания и 150 млн. лв. допълнителни разходи (заявени за 2019 година), уверяват от НПО-то.

НПО: Законопроектът за лична помощ на Манолова не отговаря на Конвенцията на ООН

НПО: Законопроектът за лична помощ на Манолова не отговаря на Конвенцията на ООН

Човекът с увреждания трябва да е независим, включително и от роднините си

Необходимостта от нов закон за уврежданията е повече от очевидна.

Проектът не предполага системна промяна, подчертават от Центъра основния недостатък на документа. Статутът на ТЕЛК-решенията се запазва (универсален ключ към всички системи и "билет" за всички придобивки), "интеграционни добавки" ще се раздават все така на калпак, но в по-големи размери, специализираните предприятия и кооперации си остават под закрила като частни търговски дружества, които не могат да бъдат контролирани от държавата по отношение на управлението им, резултатите или на каквито и да било икономически показатели.

Непроменен остава и механизмът за предоставяне на технически помощни средства и медицински изделия. Запазен е и статутът на национално представителство на организации на и за хора с увреждания.

Някои нови разпоредби са крайно неуместни (чл. 11 - 16 относно Съвета за наблюдение), други са спорни, трети противоречат на принципите, залегнали в Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, пишат от организацията. Те дават пример - дефиницията за "хора с увреждания" и "хора с трайни увреждания" - последната отново препраща към ЕР на ТЕЛК. Всички недъзи на досегашния закон са съхранени в тяхната цялост. Според тях, името на проекта е "Закон за уврежданията (Disability Act)".

Борисов увери, че Бисер Петков ще оглави Съвета за хората с увреждания

Борисов увери, че Бисер Петков ще оглави Съвета за хората с увреждания

В рамките на демокрацията не мога да кажа кой да протестира и кой - не

Законопроектът съдържа две дефиниции: за "хора с увреждания" и за "хора с трайни увреждане". Първата е взета директно от Конвенцията на ООН. От Център цитират "хора с увреждания" са лица с трайна физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която при взаимодействие с обкръжаващата ги среда би могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществото равноправно с останалите) и е в пряко противоречие с втората ("хора с трайни увреждания"), която обогатява първата със следния текст: "...и на които медицинската експертиза е установила вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто увреждане".

Всички разпоредби в закона са насочени към "хората с трайни увреждания", т.е. към хората с експертни решения (ЕР на ТЕЛК) - порок на действащия закон, който многократно беше отчитан и използван като аргумент за необходимостта от радикална реформа в тези политики.

Областите на подкрепа за хората с увреждания, според Конвенцията трябва да са: здравеопазване, образование, заетост, жилищно осигуряване, транспорт, култура, спорт, личен живот, политически живот, правосъдие и прочее, където държавата се ангажира да оказва подкрепа на човека с увреждане.

Парите за подкрепа на хората с уврежданията са: 1. Месечна издръжка поради увреждане (за хората, които не са състояние да работят); 2. Физически и финансово достъпни жилища; 3. Разумни улеснения в домашна, учебна и трудова среда; 4. Медицински изделия и технически помощни средства; 5. Лична помощ; 6. Специализирани социални услуги.

Запазването на ТЕЛК и техните експертни решения за вид и степен на увреждане в проценти като основен фактор и критерии за получаване на придобивки по предлагания закон води до увеличение на публичните разходи срещу същите незадоволителни резултати.

Безпочвена и несъстоятелна е претенцията, че предлаганият законопроект въвежда - едва ли не революционно - "индивидуална оценка на потребностите" като основание за подкрепа.

"Месечните добавки за интеграция" в действащия Закон за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ), предоставяни въз основа на решенията на ТЕЛК и "след извършване на социална оценка" са преименувани на "месечна финансова подкрепа", пишат от НПО.

Тя ще се предоставя въз основа на експертните решения на ТЕЛК и след индивидуална оценка на потребностите. Все още няма методика на оценката, тя ще бъде въведена с наредба.

Увеличението на размера на помощите идва от променената основа на изчисляването им - досегашната основа за изчисляването им - гарантираният минимален доход (75 лв. през 2018 г.) - е заменена с линията на бедност (321 лв. през 2018 г.), която се актуализира ежегодно. Иначе казано, хората с увреждания ще получат повече от същото, а не реформа. Запазен е и режимът за предоставяне на "целева подкрепа" за закупуване и адаптиране на автомобил, за адаптиране на жилище и за технически помощни средства и медицински изделия.

От Центъра не очакват промяна в системите на здравеопазването, образованието, жилищното осигуряване или достъпността на публичната инфраструктура. Подкрепата за социално приобщаване е дефинирана през различни форми на рехабилитация (без механизъм за финансиране. Ефективното социално включване изисква комбинация от мерки и действия, които са насочени както към индивида, така и към средата. Няма никаква целенасочена подкрепа за хората с увреждания, които могат и трябва да се включат в пазара на труда.

В сферата на заетостта АИКБ смята, че като цяло политиката на определяне на квоти "с цел гарантиране на заетостта на хората с трайни увреждания в обичайна работна среда" (член 40 от законопроекта) е мярка, която е доказала неефективността си с течение на времето. На първо място, работодателите са "за" назначаването на хора с увреждания, особено в сегашните условия на остър дефицит на човешки ресурси.

Сега квотите в най-добрия случай "решават" проблемите на "хората с ТЕЛК решения". Хората с трайни увреждания имат огромни трудности, най-вече недостъпна архитектурната среда.

Нещо повече, освен (4-10) % трудоустроени по чл. 315 се добавят нови 2% с увреждания, а за някои от малките предприятия (с персонал 51 човека) задължителните двама човека формират 4%.

Принципно погледнато, ние сме против квотите, които само създават впечатление за грижа за хората с увреждания, но на практика предимно създават проблеми и на хората с увреждания, и на работодателите, пишат от Центъра за независим живот.

Те са категорични, че има "тежък институционален разгул". Като пример дават - Създаването на Специализиран орган за правата на хората с увреждания с неясни функции (от 2021 година), Съвет за наблюдение, областни съвети - съвсем неясни като цели, функции и дейности.

Изпълнението на всички политики за социално включване на хората с увреждания следва да бъдат възложени на Агенция по уврежданията, а политиките за преодоляване на бедността да останат в АСП. Агенцията по уврежданията трябва да се занимава с:

(а) индивидуална оценка на потребностите;

(б) предоставяне на подкрепа съобразно индивидуалните потребности на всеки - в т.ч. издръжка поради увреждане, технически помощни средства, лична помощ, адаптиране на жилище и/или автомобил, насочване към специализирани социални услуги;

(в) поддържане на наличности от технически помощни средства, които следва да не бъдат собственост на човека с увреждане, а да бъдат предоставяни за ползване;

(г) предоставяне на консултации и издаване на предписания за осигуряване на достъпна среда и разумни улеснения за хората с увреждания в публичната среда (образование, транспорт, инфраструктура и пр.).

При упражняването на тези функции Агенцията ще акумулира информация за потребностите на хората с увреждания, която следва да се използва за правене на политики в бъдеще. Така и наличието на регистър именно в тази агенция - за който вече са похарчени над 2 млн. лв. и към момента не върши никаква работа - е напълно оправдано, смятат от неправителствената организация.

Начинът, по който се чете и интерпретира Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания е изключително порочен и говори за крайна управленска некомпетентност.

Според тях, преодоляването на дефицита на човека с увреждане означава:

(а) индивидуална оценка на потребностите, последвана от целеви ресурс за всеки индивид;

(б) компетентна институция с правомощия да прави индивидуални оценки и да предоставя целеви ресурс на всеки индивид;

(в) отворени системи за здравеопазване, образование, заетост, култура, спорт, правораздаване и прочее с гарантиран достъп до тях и на хората с увреждания;

(г) определяне на "една или повече оперативни единици (focal points)" за прилагане на

В Конвенцията никъде не се говори за "национално представителни организации на и за хора с увреждания", а "хора с увреждания и представителни за тях организации", които трябва да участват в процеса на наблюдение на политиките, изтъкват от организацията.

Координационният механизъм не предполага създаване на отделна структура или звено, а набор от правила за комуникация и консултиране. Такава роля може да играе един Национален съвет по уврежданията (не НСИХУ!) към МС с различен състав от сегашния и още по-различни функции от сегашните. Сегашният НСИХУ трябва да бъде закрит, с което ще бъдат елиминирани много от недъзите на политическия процес в момента, довел да сегашната кризисна ситуация на безразсъдно харчене на публичен ресурс без никаква полза за хората с увреждания, категорични са от НПО-то.

Припомняме, Законопроектът за хората с увреждания и Законопроекта за личната помощ бяха приети на първо четене в парламента.