След горещи дебати по „арменския въпрос" и няколко предложения за варианти на текста, народните представители приеха решение, което гласи, че "Парламентът признава „масовото изтребление" над арменците в Османската империя и обявява 24 април за Ден на възпоминание на неговите жертви".

Това е редакцията на ГЕРБ, с която „геноцид" се замества с „масово изтребление".

„За" натиснаха 157 депутати, 36 се обявиха против, а нито един не се въздържа.

След това окончателно решение парламентарната шефка Цецка Цачева призова за почитане на паметта на загиналите арменци с едноминутно мълчание. Всички народни представители станаха на крака и наведоха глави, а депутатите от ДПС демонстративно напуснаха пленарна зала.

Германия призна масовото избиване на арменци за геноцид
Още...

След гласуването на решението, депутатите от ДПС влязоха мълчаливи в стаята на партията и не отговориха на журналистически въпроси за поведението си.

Заместник-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов пък обясни, че партията е искала максимален консенсус по темата. Когато се постига максимален консенсус, можем да говорим за обединение на нацията и за решения, които да съответстват на очакванията на българското общество, смята той. Неприемливо било да се използва думата геноцид, според болшинството формации в НС.

Цветанов бе категоричен, че не премиерът Бойко Борисов е втълпил на формациите как трябва да изглежда текстът. Борисов имал пълно основание да посети законодателния орган, както изненадващо направи днес.

Дори и ДПС да е етническа партия, тя не би трябвало да си позволи този жест. По този начин съпредседателят на парламентарната група на Реформаторския блок Радан Кънев коментира показното напускане на пленарна зала от страна на депутатите от движението по време на едноминутното мълчание в памет на масово избитите арменци в Османската империя. „В памет на жертвите предпочитам да не коментирам повече", отбеляза още Кънев.

Десислав Чуколов от „Атака" пък не разбира защо е трябвало да отпадне думата геноцид, още повече, че ЕП използва нея за случилото се с арменците преди 100 години. На правов език според него думите геноцид и масово изтребление не са синоними.

Десислав Чуколов смята, че Бойко Борисов панически бягал от предложението на националистите за декларация, осъждаща геноцида над арменците. Затова и дошъл в НС, за да се намери някакво решение по темата.  Битката за признаване на арменския геноцид, по думите на националиста, е дългогодишна битка на формацията на Волен Сидеров.

Днес е победа за арменците, категоричен е Чуколов. Самият лидер на „Атака" не можа да отбележи победата в България, тъй като е в Армения по покана на арменския президент.

Композиторът от арменски произход Хайгашод Агасян сподели, че е доволен от поведението на народните представители. Истината е една, няма две истини за това, което се е случило, убеден е той. По мнението му, всички формации, без ДПС, били на висота. Хайгашод Агасян припомни, че позицията на ЕП е, че става въпрос за геноцид. Историческата справедливост днес възтържествува, категоричен е той.

„Това е голям пробив в политиката на България", оцени решението на депутатите и арменката Бери Балян. Облечена с тениска с надпис „Помня и изисквам", жената, която нарече себе си горд представител на арменската общност в България, определи днешния ден като Деня с главна буква. „Благодаря на всички депутати, които събраха сили и гласуваха независимо, че смениха ключовата дума геноцид", каза пред журналисти в парламента Балян.

Припомняме, пленарният ден тази сутрин започна доста конфузно, като след призив за почитане паметта на жертвите половината депутати останаха седнали по местата си, незнаейки как да реагират, след като Цачева обясни, че "не било по правилник".

Народните представители се захванаха като първа точка от днешната си работа с обсъждане и приемане на решение за признаване на геноцида над арменците в Османската империя. Това стана, въпреки че вчера след процедурни трикове мнозинството народни избраници успяха да преместят точката като трета в днешната програма.

Темата за арменския геноцид и обсъждането й в пленарна зала повдигна първо депутатът от Патриотичния фронт Димитър Байрактаров, който поиска удължаване на работния ден до гласуване на точката за решение на парламента за признаване на геноцида. Мнозинството обаче не подкрепи удължаване на работния ден, а ДПС обидени излязоха от пленарната зала.

След конфузната ситуация, при която част от народните представители останаха седнали при почитането на паметта на загиналите арменци, от „Атака" отново предложиха точката за излизане с решение на парламента за признаване на геноцида над арменците да стане първа в работната програма.

Това принуди бързо ДПС депутатите да се върнат в зала и да гласуват единодушно „против". Макар и след поискано прегласуване от страна на движението мнозинството в пленарна зала подкрепи връщането на тази точка отново на начална позиция, като от ГЕРБ, БСП, РБ, „Атака", ПФ натиснаха бутона „за", само ДПС бяха против, а БДЦ и някои от АБВ се въздържаха.

„43-тото Народно събрание реши - признава официално геноцида над арменците в Османската империя и обявява 24 април за ден на възпоминание на неговите жертви", гласеше написаното от „Атака" предложение за решение, с което се захванаха депутатитe.

В парламентарна зала се разрази дебат основно между ДПС и „Атака". Лидерът ДПС Лютви Местан предупреди народните избраници, че гласуването на документ от националния парламент има тежестта на решение, а не остава само на ниво политическа оценка. „Решението е ваше, ваша е и отговорността. Нашата позиция е ясна, тя е с поглед към бъдещето и с научените уроци", заключи ДПС председателят.

Местан размаха от парламентарната трибуна и списък с парламентите, които са изразили отношение по темата.

Местан влезе в дебат и с вносителите и най-яростните поддръжници на искането за гласуване на декларация за арменския геноцид - „Атака". Местан се противопостави на избирателния, според него, подход, който проявява Волен Сидеров, искайки признаване на арменския геноцид, но отричайки Холокоста в някои от книгите си.

Това предизвика и реакция от страна на депутата от „Атака" Илиян Тодоров.

За проявяване на необходимата политическа воля по темата, призова от своя страна съпредседателят на Патриотичния фронт Валери Симеонов. „Турците са избили 1 млн. арменци и 300 хиляди кюрди", напомни още патриотът.

Изненадващо в парламента дойде и министър-председателят Бойко Борисов, който събра в кабинета на Цецка Цачева представители на Реформаторския блок, Патриотичния фронт, както на собствената си партия ГЕРБ. Целта на визитата му бе да се консултират позициите за декларацията за арменския геноцид, върху която парламентът дебатира.

ГЕРБ излезе със свое предложение за текста на декларация, с която да излезе законодателят - „масовото изтребление" вместо геноцид на арменците да бъде признато.

Премиерът Борисов бе категоричен - трябва да признаем масовото изтребление над арменците от страна на Османската империя. Историята си е история, жертвите са си жертви. Той подчерта, че този ден трябва да бъде възпоменаван, но изрази мнението си, че трябва да се намери консенсус относно това да се замени геноцид с масово изтребление.

Той изрази надежда ясното разграничение между Османската империя и сегашна Турция и безспорно историческият факт, че са изтребени хора и убити, да се отчете.