Двама президенти и един вицепрезидент събра конференция за България, неоосманизма и новите геополитически реалности.

Родината ни ще бъде мост между Запада и Изтока, гарант за благополучие, живот в мир, свобода, демокрация, обяви вицепрезидентът Маргарита Попова. За нея ни трябва модерна национална доктрина.

Свято пазим за децата ни красиви думи като вяра, почит, блага дума, доверие и мъдрост, единение, помирение, съгласие. Това са националните ни ценности, убедена е Попова.

За нея още не намираме онзи магнит, който да впримчи животворната идея за напредък заедно. Тук сме да кажем нужен ни е план на нацията, човеколюбива доктрина. Нека с езика на новия ден да заговорим за национален идеал, призова вицето. По думите й народът иска да го водят грижовни люде, родолюбци.

Единение на българите вътре и вън от родината за мир, напредък, социална държава. Социална сплотеност, първенство на правото и уважение - ако се водим от това, ще решим всички важни задачи с мъдра политика, категорична е Попова. За нея доктрината ще ни каже как да участваме в бъдещето на света.

По-остър в словото си беше президентът (2002-2012) и лидер на АБВ Георги Първанов, който напомни, че имало опити за такъв документ от страна на  президентската му администрация.

С уговорката, че не е успял да се подготви задълбочено, както искал, Първанов посочи, че навремето ни се признавала ролята на лидер. Първанов съзря опит за износ на демокрация, менторски тон към Изток от Брюксел.

Ролята на България може да бъде на партньор. Мислим си, че ще направим хъб или нещо друго, много по-мащабна трябваше да е ролята ни, смята той. Някои мислят, че  зависимостта от Турция е по-добра от тази от Русия. Не е така, отсече партийният лидер.

Георги Първанов се насочи към конкретната тема със заключението, че мюсюлманските малцинства в България, Гърция, Македония, са важен елемент на балканската политика на Турция. Така тя има правото на намеса, това как да го смекча, запита реторично Първанов. Според него в последните месеци виждаме изпълнение на тази доктрина по отношение на България.

Първанов се върна към актуалния у нас дебат покрай новите учебни програми за робството и съжителството с османците. Аз твърдя, че, ако се окаже, че балканските територии са поробени, после след Освобождението към тях не може да има претенции. Ако са съжителствали обаче народите, то намесите после ще бъдат исторически оправдани, такава е логиката, прецени той като историк. Ние не можем да се разберем за елементарни неща, какво остава за една стратегическа визия за 30-50 години, запита се Първанов по отношение доктрината, зад която застана Попова.

По-късно се очаква реч и от президента Петър Стоянов.