Дезинформацията в условията на геополитически кризи - темата бе поставена по време на кръгла маса в парламента, организирана от "Демократична България". На нея присъстваха депутати, журналисти и граждани.

Никола Тулечки, изследващ влиянието на социалните мрежи, обясни, че руската пропаганда се прикачва към български символи - знамето, шевици и други. Тодор Галев от Центъра за изследване на демокрацията коментира, че в 50-60% от цялото съдържание, което виждаме, има дезинформация. Любомир Аламанов нарече дезинформацията "война" и поиска Национална стратегия за информационна сигурност.

Пролет Велкова от Съвета за електронни медии коментира, че в Закона за радио и телевизия понятия като "дезинформация" не съществуват. Съветът може да реагира с професионален поглед чрез мониторинга на електронните медии. Нужна е нова правна рамка за борба с дезинформацията и устойчивост спрямо фалшивите новини, създаване на звена в министерствата, отбелязаха експертите.

По време на дискусията бе представено и видео-писмо от журналиста Христо Грозев. Наблюдаваме активизиране на членове на саботажни групи против военната промишленост на България от Русия. През април 2016 г. е имало подготвен от Главното разузнавателно управление опит за значителна дестабилизация на страната с две паравоенни групи по модела, който е бил приложен в Черна гора преди това.

Грозев посочи, че тази операция е била осъществена с подкрепата на Руската православна църква и се е провалила поради превантивен арест и задържане на стотици от участниците от паравоенните съюзи, от които едва 30 са успели да стигнат до София. По думите на журналиста към февруари 2022 г. сред голяма част от населението вече се е формирала или чисто проруска гледна точка, или такава на емоционална необвързаност. Според Грозев вина за натрупания у нас дезинформационен капитал вина имат и медиите.

Огромната част от населението реално си няма представа, че Русия извършва военни, подривни действия на българска територия повече от десет години. Ако тази информация беше станала реална част от информационния дневен ред, голяма част от обществото би могла да формира отдавна своя гледна точка за ролята на Русия и щеше да бъде много по-критична към кремълските послания днес, посочи Грозев.