73% от управителите на лечебни заведения в страната казват, че в болницата, за която отговарят, има недостиг на лекари, а 90% казват, че има недостиг на медицински сестри. Това сочи изследване "Индекс на болниците", представено от социолога Първан Симеонов по време на дискусия на тема "Кадровият дефицит в здравеопазването - последици и нужда от промени", провела се в пресклуба на БТА.
Специалностите, в които има най-голяма липса на лекари - са анестезиология, оперативно лечение, кардиология, неонатология, хирургия и т.н. На въпроса "Има ли дейности, за които няма специалист и се работи на договор с друго лечебно заведение - 35% отговарят с "да" - като това са средно до трима щатни специалисти, най-вече в специалности токсикология, микробиология, съдова хирургия. 85% от специалистите са на граждански договор.
Последиците от недостига на лекари са главно голямо текучеството - причините са прегаряне на персонала и трудно обезпечаване на 24-часова дейност, некачествено лечение в немалка степен.
Грижата за пациента остава ощетена, но ощетени остават и лекарите, посочва проучването. В 41% от болниците има голямо текучество на лекари по следните причини - пенсионна възраст, заплащане и започване на работа в друго лечебно заведения, пренатоварване.
Относно недостига на мед. сестри - най-голям е той в специалностите анестезиология, хирургия, педиатрия, кардиология, вътрешни болести, а основни причини - отново прегаряне на персонала, увеличаване на възможността за грешка.
Недостигът на персонал понякога води до преструктуриране и дори затваряне на лечебно заведение - 57% текучество се отбелязва на мед. сестри, основа причина заплащане, условия на труд, разкриване на места в частни болници, преместване в друга държава.
49% от проблема е отбелязан в общинска собственост. Като проблем бе отбелязан и недостатъчният брой кадри от Медицинските университети в страната, както и липса на модерна апаратура. "Трябва да се мисли сериозно за броя на лечебните заведения в страната", каза след представяне на изследването Първан Симеонов.
Иван Маджаров, председател на БЛС, представи повече детайли: 60% са лекарите у нас над 50 г., общо 31 000 са лекарите, повечето жени, само 18% са във възрастта от 31 г. до 50 г. 1/3 от лекарите са в София, Северозападният район е с най-малко лекари. Най-много лекари у нас са починали "по време на ковидните години" - 2021 г. - 505 и 2022 г. - 723.
По прогноза през 2022 г. 7966 лекари ще са в пенсионна възраст, 2028 г. - 12 400 лекари, 32 г. - 16 000, което се равнява на 54% от лекарите. В момента средната възраст при лекари е 53 г., за джипита - 56 г. В областите Смолян, Видин, Ямбол, Кърджали най-голям проблем с липсата на кадри.
"Проблемът с кадрите се превръща в проблем за националната сигурност и трябва да се адресира на ниво Министерски съвет и президент, не само в Министерство на здравеопазването", каза Маджаров. Практически ще се самозакрием - ако не се промени нещо, общопрактикуващите лекари и доболничната система ще се самозакрият до 5-6 години, за да не се случи това, цял випуск всяка година трябва да отива там", добави председателят на БЛС.
Анкетно проучване сред медицинските специалисти за нагласите им да останат да работят в страната представи Златина Шотарова, асистент в УНСС.
Според него - 82% владеят един или повече езици, от 139 души - едва 43% са отбелязали, че практикуват дефицитни специалности - педиатрия, инфекциозни болести, 64% са отбелязали, че има остър недостиг на медицински специалисти, трудности при реализацията - има при 40%. 62% не желаят да работят в чужбина като за това има до три основни фактора - добро заплащане, социални или културни причини. И това проучване сочи, че "държавата трябва да предприеме устойчива политика, за да може да се овладее проблемът с мед. специалисти".
USD
CHF
EUR
GBP
