От Индустриален клъстер "Сигурност" (ИКС) и Българска камара за охрана и сигурност (БКОС) настояват през настоящата година да се стигне до промяна на действащия Закон за частната охранителни дейност (ЧОД).
Те настояват за законодателни промени, свързани с тяхната дейност, които да бъдат адекватни на икономическата ситуация в страната.
От двете асоциации ще влязат в комуникация и ще поискат срещи в Народното събрание и Министерския съвет, за да се предприемат съответните стъпки за влизане в нормална регулация.
Председателят на УС ИКС Александър Иванов посочи, че законът е недомислен и целият сектор страда от това. При големите фирми заплатите са малко по-високи, но при по-малките заплатата била малко над ръба на минималната работна заплата. Александър Иванов изтъкна още от проблемите на сектора, сред които неработещи или лошо работещи държавни институции. МВР нямат сили и от тази гледна точка контролът е занижен. Има тенденция за увеличаване на задълженията на служителите на вътрешното ведомство по контрола, но няма яснота и точно дефенирано поле на контролните органи кой за какво отговаря, акцентира той.
Татяна Иванова, изпълнителен директор на Индустриален клъстер "Сигурност" посочи, че равносметка се прави в края на годината, но от ИКС решили да направят равносмеката в началото на новата година, за да видят какви политики ще вземат отношение към тяхната дейност. Когато направили преглед на равносметката за изминалата година констатирали следните факти:
По отношение на законодателството е констатирано, че основният Закон за частната охранителна дейност е променян шест пъти, издадени са наредби към закона, издадени са методически указания за частните охранителни фирми, 18 промени са направени в МВР, има промени в ДОПК, ЗОП и други.
Въздействията, които оказва приетият и влязъл в сила Закон за частната охранителна дейност, са допълнителна административна и регулаторна тежест, той е противоречие с други закони от национално и европейско законодателство, което води до невъзможност да се изпълнят всички изисквания на закона, но оказва цялостно въздействие върху работната сила в сектора, както и цялостно негативно въздействие върху сключването на договори и участието и изпълнението на обществени поръчки.
Не може МВР да има компетентност между всички оператори на пазара, негодуват от ИКС.
От Индустриалния клъстер са се опитвали да обяснят на силовото ведомство какво въздействие оказва Законът за частната охранителна дейност. От там обаче са се съгласили само с две от предложенията - да се отменят подизпълнителите на частните охранителни фирми и да се промени изискването за средно образование/професионална квалификация "Охранител".
МВР трябва да си върви само по лиценза на проверките и по така нареченото служебно начало - там, където има публични регистри, ведомството може да получава информация.
Според ИКС голяма част от възложителите действат на принципа - "охраната-пазач" или нещо, което се плаща "ей така". Дейността на частната охранителна дейност може да бъде видяна навсякъде и това не е спокойна икономическа дейност. Ние не извършваме дейност по чисто търговска дейност, а работим със сигурността, каза още Иванова.
От своя страна Николета Атанасова, председател на УС на Българска камара за охрана и сигурност (БКОС), коментира, че трябва да се обединят усилията с БСК, защото проблемът е генерален. В момента, в който излязат законите, започват проблеми - стачки и окупиране на Народното събрание, изтъкна тя.
Ако процесът на създаване на законите е сбъркан, той е сбъркан за всички. Защо трябва да си решаваме проблемите на улицата с протести, запита председателят на БКОС. Друг проблем бил девалвацията на охранителната професия, защото пазарът диктува цените и охранителните фирми се съобразяват с това.
"Колкото повече играчи има на пазара, толкова по-ниски стават заплатите. Не може охранител срещу 5 лева на час да охранява складове, банки и имущество за милиони", негодува Николета Атанасова.
USD
CHF
EUR
GBP
