Омбудсманът Диана Ковачева изпрати становище до министъра на икономиката и индустрията Корнелия Нинова за публикувания за обществено обсъждане законопроект за събиране на вземания по потребителски договори, добил популярност като Закон за колекторите.

Ковачева предлага да се забрани задълженията за комунални и битови услуги да се прехвърлят на фирми за събиране на вземания. "Задълженията за парно, ток, вода и услуги на мобилните оператори са сред чувствителните за гражданите теми и следва да се подхожда внимателно", предупреждава омбудсманът. 

40 фирми без лиценз събират дълговете на хората

40 фирми без лиценз събират дълговете на хората

Спешно се нуждаем на законова уредба на събирането на вземанията от колекторските фирми

"Смятам, че от най-голямо значение е чрез закона по ясен и категоричен начин да се пресекат всички недобросъвестни практики, използвани до момента за притискане и принуждаване на хората да плащат, без съобразяване с лично, семейно и здравословно положение, на изтекли по давност дългове, с методи на ръба на закона и с позоваване на неясно как многократно нараснали дългове", пише проф. Ковачева.

Тя акцентира, че в законопроекта липсват две много важни за правата на гражданите гаранции. Първата - предварителното съгласие на длъжника вземането му да може да бъде прехвърлено на трето лице, различно от кредитора.

Омбудсманът настоява съгласието да бъде уговорено като отделна клауза в договора или анекс, а не като част от общите условия, с които повечето граждани не се запознават в подробност при подписването.

Без изрично съгласие, има риск гражданите изобщо да не разберат, че са се съгласили дългът им да бъде прехвърлен на друго лице, подчерта омбудсманът. 

Омбудсманът иска по-строг контрол на фирми за бързи кредити, колектори и ЧСИ

Омбудсманът иска по-строг контрол на фирми за бързи кредити, колектори и ЧСИ

Оплакванията на граждани са се увеличили през извънредното положение

Втората гаранция е, че при прехвърляне на задължения, те се купуват на значително по-ниска стойност от дължимата сума. Затова според омбудсмана е справедливо кредиторът първо да предложи на длъжника да изкупи задължението си, но при същите условия, при които би го продал на колектор.

"Проблем виждам и в обхвата на предложения законопроект. Разпоредбата на чл. 1 визира необслужваните потребителски договори, но в този обхват не влизат банковите кредити и тези, отпускани с договор от фирмите за бързи кредити, а именно от тяхното извънсъдебно събиране от колектори страдат на-голяма част от гражданите. Също така е неясно дали под "необслужвани" се разбира изцяло или частично необслужвани", допълва общественият защитник.

Диана Ковачева настоява да се предвиди извънсъдебното събиране на вземания да се осъществява само от лице, което е вписано в регистър. Целта е да се пресекат недобросъвестните практики.

Манолова пита Сербезова дали РЗИ-тата използват колекторски фирми

Манолова пита Сербезова дали РЗИ-тата използват колекторски фирми

Манолова очаква да бъде направена проверка от МЗ и данните да бъдат огласени.

"Правилно и коректно е уведомяването за прехвърлянето да е от страна на първоначалния кредитор, но смятам, че към посочените реквизити на уведомлението следва да се добави и размерът на непогасения остатък на дълга, разбира се без размера на законната лихва, тъй като тя се начислява до окончателното изплащане на задължението", пише омбудсманът.

При посочването на дължимия остатък от първоначалния кредитор ще се прецени дали новият кредитор да не може да иска от длъжника плащане, различно от договореното, а новият кредитор да има право само на лихва за времето на забавата, пояснява Ковачева. Тя изтъква, че не е регламентирано кога длъжникът се счита за надлежно уведомен, както и че не е изрично разписано пред кого и по какъв ред той може да оспори вземането си.

"Подробно са описани действията, които колекторът не може да предприема спрямо длъжника и това е изключително важно, тъй като именно в тази насока са голяма част от оплакванията на хората", подчертава общественият защитник.

Диана Ковачева настоява да има отделен регистър, в който да бъдат вписани колекторските фирми, а извънсъдебното събиране на вземания да не може да се осъществява от дружества, които не са включени в него.

Тя обясни, че трябва внимателно да се обмислят критериите, на които трябва да отговарят тези фирми, за да бъдат допуснати до вписване.

При грубо или системно нарушение на Етичния кодекс за професионална етика и поведение трябва да има служебно заличаване на лице от регистъра, но дружествата за събиране на вземания не са длъжни да членуват в професионални организации. Следователно техните служители не са задължени да приемат Етичен кодекс за професионална етика и поведение и така няма мотив колекторите да бъдат заличени.

Няма норма, която да допуска пострадали граждани индивидуално да сигнализират контролния орган - Комисията за защита на потребителите, за извършени спрямо тях нарушения от страна на колектори. Според проекта на Корнелия Нинова сигнализирането може да става само от сдруженията на потребителите, които да информират писмено контролния орган в седемдневен срок, като му предоставят всички налични материали.