Омбудсманът Диана Ковачева настоява за спешни мерки в защита на гражданите от фирми за бързи кредити, колектори и ЧСИ.
Тя посочва, че броят на оплакванията от граждани е нараснал по време на извънредното положение.
"Задълженията на гражданите нарастват вследствие на непосилни лихви и такси. Спрямо тях се използват неправомерни методи за събиране на вземанията, някои от тях на ръба на закона", подчертава Ковачева в писмо до председателя на парламента Цвета Караянчева и председателката на правната комисия Анна Александрова.
Сред предложенията й в тази връзка са: чисто съдебно минало за работещите във фирмите за събиране на вземания; забрана да се дават сведения за длъжника на трети лица, като например на близки и работодатели; ограничаване на времето на общуване с длъжника.
Ковачева настоява да се въведе забрана дружествата, занимаващи се със събиране на просрочени вземания, да начисляват такси, неустойки или санкции, които не са предвидени в договора със съответния клиент/потребител, като при условие че събират вземанията, да се ограничат правата им до начисляване на разумните разноски по събиране на вземането.
Тя предлага и да се обмисли забрана на доставчиците на обществени услуги (монополисти) да прехвърлят вземанията си на такива дружества, тъй като те разполагат с достатъчен ресурс и възможности сами да организират събиране на дълга, вместо да ползват колекторски фирми.
По отношение на фирмите за бързи кредити анализът на жалбите на гражданите сочи, че оплакванията най-често са свързани със следните проблеми: наличие на неравноправни клаузи в договорите; прекомерни лихви, неустойки, такси; непредоставяне на достатъчна, точна и своевременна преддоговорна информация за вземане на информирано решение за сключване на договор за кредит или анекс към договор за кредит; предоставяне за подпис на непопълнени в цялост бланки на договор, както и малък размер на шрифта на важни клаузи по договора; липса на задълбочена проверка относно кредитоспособността на клиента, независимо че е регламентирано такова задължение; липса на информация при прехвърляне на вземания по договор за кредит; начисляване на недължими лихви или прекомерни обезщетения при предсрочно погасяване на кредит; непредоставяне на справки за дължими суми и оставаща част от дълга; използване на неправомерни методи за събиране на дълга.
Според обществения защитник, за да се предотвратят случаите на свръхзадълженост сред кредитополучателите и да се намали нивото на лошите кредити, трябва да се въведат по-строги изисквания за извършване на оценка на кредитоспособността на потребителите на финансови услуги. Тя пояснява, че това изискване съществува и сега, но не се изпълнява, поради което граждани с ниски доходи са изтеглили над десет бързи кредита, които очевидно не съответстват на техните доходи и които никога няма да могат да върнат.
Кредиторът следва да е отговорен за предоставяното на кредита и да се стреми да предложи кредит, който по вид и размер да е адаптиран в най-голяма степен към финансовото състояние на потребителя в момента на сключването на договора и съответно потребителят да бъде в състояние да изпълни задълженията си по договора за кредит, предлага омбудсманът.
Относно начисляваните такси и неустойки от страна на фирмите за бързи кредити, съществува постоянна съдебна практика, според която в тези случаи чрез законни средства небанковите институции постигат незаконен резултат, т.е. заобикалят закон.
По отношение на претендирана неустойка за непредставяне в срок на поръчител или банкова гаранция съдът приема, че уговорката за заплащането на обезщетение за непредставяне в срок на обезпечение (поръчители) от длъжника по договора е нищожна, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване размера на задълженията му.
Относно претендирана такса разходи, в съдебните актове се постановява, че такава договорна клауза, според която длъжникът следва да заплати на кредитора второ обезщетение за забава, различно от обезщетението за забава, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, е нищожна. Приема се, че това противоречи на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), според която при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
За таксата за експресно разглеждане на документи съдът приема, че е нищожна клауза, поради обстоятелството, че увеличава многократно размера на кредита, без да има яснота относно насрещната престация.
Ковачева посочва, че очевидно съдът не допуска наличието на неравноправни клаузи в договорите за бързи кредити, но конкретните съдебни решения, с които те се отменят, засягат само конкретните искове и договорите, с които съдът е сезиран, което не решава общия проблем. Според нея самоконтролът в сектора на бързите кредити е недостатъчен.
Омбудсманът изтъква, че проблемите на гражданите с фирмите за бързи кредити и колекторските фирми поставят на отново на дневен ред въпроса с "вечния длъжник".
Относно проблемите, свързани с изпълнителното производство, Ковачева предлага да бъде обмислено въвеждането на законодателни мерки за по-добра защита на лицата, които са обезпечили чуждо вземане.
Тя настоява и да се обмисли възможността за законодателна защита на единственото жилище на длъжника - да не може да бъде продадено от съдебен изпълнител дори когато е ипотекирано до приключване на делото на длъжника поне на първа инстанция.
USD
CHF
EUR
GBP
