С актуализацията на бюджета  дефицитът се увеличава от 3% на 3.3% от БВП, което създава реален риск страната ни да бъде санкционирана от Европейската комисия за прекомерен дефицит, предупреждава експремиерът Пламен Орешраски.

„Изпълнението на бюджета през настоящата година даваше надежди за стъпка в посока на фискалната консолидация. Поне така твърдяха най-вече нефинансистите.
Властите периодично се хвалиха с по-добрата събираемост на държавните приходи, дошла в основната си част от мерките, предприети от предходното правителство. За деветмесечието отчетоха сравнително добър по размер бюджетен излишък, както от по-високите приходи, така и от задържаните разходи. Но в крайна сметка оптимизмът бе прибързан." - пише Орешарски в социалната мрежа Фейсбук.

По думите му, очертаващият се годишен резултат е дори по-лош от планирания.

„С извършваната тези дни бюджетна актуализация, дефицитът не намалява, а се увеличава от 3% на 3,3% от БВП.
Това е реален риск страната отново да попадне в санкционна процедура на ЕК за прекомерен дефицит, както това стана при Дянков през 2009 и 2010 г.
Да реализираш сравнително голямо преизпълнение на приходите и да не се вместиш в предварително планирания бюджетен дефицит си е своеобразно „постижение", но за съжаление, изцяло с негативен знак. Показва напълно изпуснат контрол върху разходите..." - констатира експремиерът.

Той коментира и проектобюджета за 2016 г.

„На този фон представеният проектобюджет за следващата година е изпълнен с нови надежди пак за фискалната консолидация. В него вместо сегашните 3,3 % бюджетен дефицит е планиран 2 %. Това е добра новина, но до колко е реалистична...?! След като през настоящата година, Правителството с лекота проигра реална възможност да свие дефицита, кое да ни кара да вярваме, че следващата година ще бъде по-различно.
Втората новина от проектобюджета за следващата година е отсъствието на каквито и да е политики - характерна черта на всички проектобюджети на първия кабинет на ГЕРБ.
Присъствието на т. нар. реформатори не променя с нищо тъжния факт, че страната ще изгуби поредната си година в очакване на някаква, макар и частична реформа." - прогнозира Орешарски.

„Най-интересната част в проектобюджета, която никой не обсъди, е заявеното намерение на властите да разходват повече от 5 млрд.лева публични средства за преструктуриране на финансови институции (вж чл.67 и 68). Разбираемо е, че все още няма яснота за мащаба на необходимите интервенции, но не е разбираемо защо само и единствено върху бюджета трябва да падне тежестта по почистването на банковите портфейли...?
Другото в проектобюджета са цифри, зад които прозира грижа за спокойствието на властта, но не и за развитието на страната през следващата фискална година..." - казва в заключение Пламен Орешарски.