От АИКБ искат прецизиране на Плана за инвестиране на 11,2 млрд. лева за следващите 5 години в различни политики. Позицията им е в отговор на обществената консултация на Проекта на План за възстановяване и устойчивост на Република България от кризата, предизвикана от КОВИД- пандемията - http://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=5572. Тя е отправена към вицепремиера Томислав Дончев.

На базата на този план ще се програмират мерките за подкрепа на МСП за програмния период 2021 - 2027 г. От АИКБ смятат, че проектът трябва да бъде доработен.

Общото впечатление от Плана е, че дава аналогов отговор на дигитални по своята същност предизвикателства, в ерата на дигитални трансформации. Причината - основната част от инвестициите са насочени към изграждане или подобрения на сграден фонд, инфраструктура и т.н., вместо към изграждането на системи от интелигентни мрежи и връзки. От АИКБ препоръчват да се отдели по-сериозно внимание на обвързването на областите на политика с реформите, за чието изпълнение те допринасят, включително посредством актуализиране и прецизиране на системата от индикатори.

В плана са ясно обособени четири основни стълба, с пропорционален ресурс за изпълнението на всеки от тях. Очакването на АИКБ е всяка област от стълбовете да бъде обвързана с конкретни програми и планирането на конкретни проекти, в допълнение към националното финансиране и това по Споразумението за партньорство - 2021 - 2027 г.

От работодателската организация смятат, че трябва да се обърне съществено внимание на въпроса за управлението на инвестициите, в съответствие с принципите на партньорство при инвестирането на средствата от ЕСИФ. Те предлагат наблюдението да се извършва или в рамките на Комитета за наблюдение на Споразумението за партньорство, или да се създаде по аналогия Комитет за наблюдение на изпълнението на Плана. Целта е социалните партньори да участват прозрачно във вземането на решения по детайлизирането на процедурите за изпълнение и мониторинг на интервенциите по области на политика.

От АИКБ препоръчват в Плана да се включи встъпителен раздел - обосновка, който да представя отчетените и прогнозни въздействия на КОВИД-кризата върху българската икономика и социален живот, като на тази база се очертаят насоките за интервенция. Това би позволило обвързване на политиките с конкретните предизвикателства.

Работодателите препоръчват предвидените проекти и инвестиции да бъдат обобщени в таблица, така че лесно да се проследява планираният ресурс по области на интервенция. Предвид сериозните суми по области на политика във всеки един от четирите стълба, предлагат проектите да бъдат представени по-подробно, като се представи информация, а разбивките да бъдат за максимално 8-цифрени суми. Добре е да се представи в прегледен и лесночетим вид обобщена информация за връзките и допълняемостта на интервенциите, предвидени в рамките на Споразумението за партньорство и програмите към него и в рамките на Фонда за справедлив преход и ReactEU, пишат в становището си от АИКБ.

Демографската криза е най-сериозното предизвикателство, пред което България е изправена. Тя се утежнява допълнително от негативните ефекти, предизвикани от КОВИД пандемията и налага неотложно планиране на политики и мерки за справяне с нея. АИКБ предлага Планът да посвети специална област на политика за справяне с демографската криза, в съответствие с договорените мерки в Националното тристранно споразумение.

Заради резервите си към създаване на фондове от АИКБ предлагат преимуществено да се програмират директни разплащания, а за предвидените индиректни плащания да не бъдат създавани нови фондове, а да се ползва капацитета на вече съществуващите фондове, органи за управление и структури.

АИКБ подкрепя изграждането на STEM образователна среда и насърчаването на електронно обучение, както и модернизирането на образователните институции. По отношение на предвидените Центрове за личностно развитие на ученици и младежи - АИКБ подчертава необходимостта инвестициите в тях да бъдат насочени и към насърчаването на талантите на младите хора и поощряване на интереса им към природо-математически дисциплини. АИКБ предлага обхватът на тези центрове да бъде разширен, за да включи и "Центрове за развитие на таланти", както и да се предвиди партньорство с работодатели, за да се осигури практика в реална среда.

Предлага да се инвестира и в създаването на менторски и наставнически онлайн мрежи, които да насърчават кариерната ориентация посредством лично наставничество на младежите, политиката да обхване и дуалното обучение. Искат да се предвидят инвестиции за здравна превенция на учащите се младежи.

АИКБ подкрепя всяка възможна инициатива за разширяване на успешното участие на български бенефициенти в Хоризонт Европа, при условие, че подкрепата ще е директно насочена към български предприятия и НПО.

Като подкрепя целта за насърчаване на изследователската дейност, включително посредством създаването на мрежи от университети, АИКБ напомня настоятелно, че подобна дейност не би била успешна без участието на бизнеса. За подобно партньорство ще е необходима и промяна в регламентирането на публично-частните партньорства, поради действащото в момента ограничение в Постановление 61 на МС. Участието на бизнеса в тази област е от ключово значение, тъй като в много случаи университетите нямат достъп до необходимото оборудване, включително лабораторно.

АИКБ подкрепя напълно мярката за подпомагане на процеса на преход към кръгова икономика на предприятията и предлага тази подкрепа да бъде разширена и стойността на ресурса за подкрепа да бъде увеличен, за сметка на намаляване на подкрепата за изграждане на инфраструктура.

Необходими се сериозни инвестиции в технологично преструктуриране и модернизация на компаниите, за да бъдат те ефективни участници в скъсяването на веригите на стойността. АИКБ предлага да се поиска блоково изключение по схеми за подкрепа на големи предприятия за насърчаване на участието им в скъсяване на веригите на стойността.

АИКБ не подкрепят инвестирането в индустриални паркове и финансирането на техническа инфраструктура, от които няма ясно изразени бизнес потребности. Те предлагат парите да отиват в скъсяване на веригите за доставка и реиндустриализация - посредством технологична модернизация и преструктуриране и преориентиране на производства, за сметка на отпадането на финансиране на физическа инфраструктура. Предлагат да бъде пренасочен ресурс в рамките и на Зелена България - на стойност поне 2,5 млрд. лева, за сметка на проектите за енергийна ефективност (саниране - б.р.).

В документа е записано, че българската икономика изразходва средно 3,6 пъти повече енергийни ресурси за производство на единица БВП от средния енергиен разход в ЕС. Това изчисление е направено, без да се отчита стандарта на покупателната способност при обема на БВП, а коректното сравнение между страни и със средното за ЕС, препоръчано от Евростат, показва енергийна интензивност за България през 2018 г. 171,92 кг.н.е. за 1 000 евро БВП (PPS) при средноевропейско ниво 119,77 (за ЕС-27).

По тази тема от АИКБ препоръчват да бъде записано: "българската икономика изразходва средно 1,5 пъти повече енергийни ресурси за производство на единица БВП (PPS) от средния енергиен разход в ЕС", а изречението за сектора на услугите да се махне.

От работодателската организация подкрепят нуждата от насърчаване на кръгова и нисковъглеродна икономика и изтъкват липсата на мерки за подкрепа на въвеждането на електрически превозни средства, производството на електродвигатели, акумулатори, батерии. Липсват и мерки за насърчаване на разработки в посока на съхраняване на енергия, насърчаване на електрическата мобилност и развитие на технологии, основани на водород.

Необходими се сериозни инвестиции в технологично преструктуриране и модернизация на компаниите, за да бъдат те ефективни участници в кръговата икономика и за да постигнат целите за климатична неутралност. АИКБ предлага да се поиска блоково изключение по схеми за подкрепа на технологично обновяване на големи предприятия за насърчаване на участието им в кръгова икономика и за постигане на климатична неутралност.

АИКБ не подкрепя насочването на подобен огромен ресурс в енергийна ефективност и предлага 2,5 млрд. лв. да бъдат пренасочени в насърчаването на зелени технологии. Оставащият 1 млрд. да се разпредели на три части поравно - 1/3 за енергийна ефективност в жилищния фонд, 1/3 за енергийно обновяване на промишлени сгради и 1/3 за енергийно обновяване на държавни и общински сгради и за енергийна ефективност на системи за изкуствено външно осветление.

Тъй като подобни проекти се изплащат от реализираните икономии, те следва да бъдат приоритетно финансирани посредством предоставянето на нисколихвени, дългосрочни кредити, които да бъдат връщани от постигнатите икономии при енергопотребление. В крайни случаи, ако се предвижда грантово финансиране, интензитетът на подкрепа следва да не надвишава 25 - 50 %. А предвид на икономическата рентабилност на подобни проекти и тяхното откупуване в бъдеще, насоченият към тях ресурс да бъде ограничен.

АИКБ изразява резерви и по отношение на планираната подкрепа за ЕСО в размер на 511 млн. лева.

Селското стопанство в България е частно. Ако държавата инвестира ресурс в хидромелиорации, редно е да се знае предварително за какви проекти, кой ще бъде бенефициент и как държавата ще обоснове инвестицията с анализ разходи-ползи, обосновават се от АИКБ, с уговорката, освен ако не става дума за водоеми за напояване, които са преимуществено общински и държавни.

АИКБ по-скоро би подкрепила мерки за интелигентно управление на водните ресурси и за осигуряване на алтернативни водоизточници за индустриални нужди и може да приеме ограничена интервенция в това направление, но само в съчетание с мерки за директна подкрепа на засегнатите от КОВИД-кризата селскостопански производители - в размер на поне половината от планирания ресурс - 470 млн. лв.

АИКБ настоява за финансиране на български генетичен фонд от сортове растения и породи животни. Те подкрепят и стимулиране на селскостопанските производители да отглеждат растения и животни с гарантирана чистота за нуждите на подобен генетичен фонд. Българските традиции в тази област са почти напълно изгубени и трябва спешно да се работи за тяхното възстановяване - включително посредством конкретни проекти с бенефициенти предприятия и/или научни звена, насочени към създаване на сертифицирани пепиниери и развъдни стопанства за ценни местни сортове растения и животински породи.

Не е ясна връзката на антикризисните мерки и предложените области за интервенция, с изключение на цифровата свързаност. Поради изоставането на инвестициите в железопътна и ВиК инфраструктура, АИКБ все пак може да приеме подобно финансиране, но с особено мнение.

От АИКБ не приемат с пари за справяне с КОВИД-кризата да се финансират закъснели, неуспешни и неотговорно извършвани операции за постигането на ефективно електронно правителство. За последните 10 г. по това перо са отишли милиарди левове без ефективност.

В този раздел АИКБ възразява на ползването на средствата, предназначени за справяне с КОВИД-кризата, за финансиране на закъснели реформи и настоява подкрепата да бъде за съвместни действия на социалните партньори по насърчаване на социалното включване - като борба с недекларираната заетост, със сивата икономика, подкрепа на доброволната събираемост, повишаване привлекателността на професии от ключово значение за конкурентоспособността, в които има недостиг на персонал, достъп до дигитални компетенции и т.н.

Работодателите възразяват срещу поименното посочване на само малка част от подобни инициативи - като MyCompetence и сребърна икономика и настоява да бъде предвидена подкрепа за всички полезни инициативи.

По темата Здравеопазване работодателите подкрепят финансиране на системи за ранна диагностика и предотвратяване на хронични заболявания. В България отделеният за превенция ресурс е 2 пъти по-малко от средните за Европа стойности, а за болнична помощ и лекарства - 2 пъти повече като дял в разходите за здраве. Приоритетното финансиране на превенция на здравето би повишила ефективността на цялата система на здравеопазване.