Закъснял с години или написан набързо е антитерористичният закон, който депутатите приеха на първо четене в комисия, а утре предстои и разглеждането му отново в комисия?

В дискусия по темата се сблъскаха мненията на депутати от управляващото мнозинство Валентин Раден (ГЕРБ) и Димитър Делчев (РБ) от една страна и от друга страна – Иван Иванов (БСП) и Светослав Белемезов (АБВ).

Тезата на управляващите, изказана от Валентин Радев, е, че България е трябвало отдавна да реагира на промените в световен мащаб и увеличаващата се терористична заплаха със специално законодателство, което да даде способите на службите да бъдат адекватни. Радев изтъкна, че такова законодателство е трябвало да бъде формирано още веднага след атентата в Сарафово и всъщност мнозинството изпълнява заръките на Консултативния съвет по национална сигурност към президента.

Димитър Делчев също подкрепи тезата, че такова законодателство е нужно и обърна внимание на факта, че всички останали страни от Европейския съюз вече отдавна разполагат със законовата база за това.

По темата за ограничаването на човешките и гражданските права Валентин Радев обаче бе категоричен: „Няма какво да се лъжем – цената, което ще се плати в борбата с тероризма, е ограничаване на човешките права.”

Според Иван Иванов от БСП обаче предложеният в момента от Министерски съвет закон не урежда нищо сериозно и дори се намира в противопоставяне на останалото, съществуващо вече законодателство за работата на службите. 2/3 от антитерористичния закон вече го има наличен в други нормативни уредби.

Според него това, което в момента пречи на службите да изпълняват своите задължения по опазване на националната сигурност, е недостигът на финансов ресурс. По думите на Иванов предложения антитерористичен закон е „куха правна норма”, а дискусията, включително и тази, в която в момента участваше в студиото на БНТ, е „отдавна закъсняла”.

Като критика по същество Иванов излезе с тезата, че антитерористичното законодателство урежда само последствията при извършване на терористична атака, а не се занимава с превенцията. Друга негова критика е насочена спрямо условията, които създава закона, за нарушаване на човешки и граждански права.

С подобна теза излезе и Светослав Белемезов от АБВ, който разкритикува термина „обосновано предположение” по въпроса за сроковете е възможността на службите да проследяват и подслушват заподозрени в тероризъм. Според него също така превантивната дейност на службите за борба с тероризма не е уредена достатъчно добре. Той припомни, че от АБВ миналата година са поискали увеличение на бюджета на ДАНС с 6.4 млн. лв именно, за да се обезпечи работата на антитерористичните звена.

Иначе според Белемезов както сред политическите сили, така и в обществото и сред експертите има консенсус по необходимостта от приемането на такъв закон. Различията са на експертно ниво и има много части от закона, които са „писани на коляно”. Той покани и всички експерти на дискусията в парламентарната комисия.

Димитър Делчев също покани експертите в Народното събрание, като обаче изрази увереност по повод на притесненията за незаконно подслушване и злоупотреба с правата, че законодателството дава възможност за контрол над службите.
По думите му службите ще бъдат контролирани освен от съда и от парламентарна комисия. Въпреки това по думите на Делчев той вярва във върховенството на съдебния контрол.