Парламентът прие на първо четене бюджета на ДОО

Народните представители подхванаха на първо четене бюджета на ДОО. Вносител е Министерски съвет. Целите на проектозакона са основно три. На първо място - гарантиране на законово заложените осигурителни права и задължения на българските граждани при спазване на принципа за равнопоставеност помежду им и баланс между техните интереси и интересите на осигурителите.

На второ място, цели се повишаване на осигурителната защита в синхрон с очакванията за икономическото развитие и динамиката на общото жизнено равнище в страната. На трето място - подобряване защитата на най-уязвимите групи лица.

След близо двучасов дебат бюджетът на ДОО мина със 135 гласа "За", 30 "против" и 32 "Въздържал се".

С проектозакона се създават условия осигурителните приходи да покриват по-голям дял от разходите за пенсии, обезщетения и помощи. Видно е от представената по-горе информация, че общата сума на приходите от осигурителни вноски и неданъчни приходи нарастват по-бързо, отколкото общите разходи и предоставените трансфери. В резултат на това, независимо че трансферът за покриване на недостига от средства от 11 милиарда и 36 милиона лева расте в номинално изражение с около 811 милиона лева спрямо закона за 2023 г., неговият дял от общите разходи намалява от 46,9 на сто през 2023 г. до 45,3 на сто през 2024 г.

Основните параметри на законопроекта са следните: приходи в размер на 24,3 млрд.лв., в т.ч. 11,0 млрд.лв. или 45 % от приходната част, от получени допълнителни трансфери от централния/държавния бюджет за покриване на недостига от средства. В разходната част по фондове най-големият дефицит е във фонд "Пенсии" в размер на 10,8 млрд. лв.; фонд "Пенсии за лицата по чл. 69" - 264 млн.лв. и фонд "Общо заболяване и майчинство" - 105 млн.лв.

В проекта на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2024 г. са заложени следните политики по осигурителните доходи и осигурителните плащания:

• Запазват се размерите и съотношенията на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване, както и размерът на осигурителната вноска за Учителския пенсионен фонд - 4,3 на сто;
• Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 1 януари 2024 г. нараства на 933 лв.;
• Минималният осигурителен доход за земеделските стопани и тютюнопроизводителите от 1 януари 2024 г. нараства на 933 лв.;
• Определя се нов размер на максималния осигурителен доход. за всички осигурени лица - 3 750 лв.;
• Определя се и нов размер на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст от чл. 68, ал. 1 от КСО - 580,57 лв. от 1 юли 2024 г.;
• Не се правят вноски за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите";
• Определя се максимален размер на гарантираните вземания по чл. 22, ал. 2 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя за 2024 г. - 2 332,50 лв.;
• Запазва се размерът на обезщетението за отглеждане на дете до две годишна възраст и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) -780 лв.;
• Запазва се размерът на еднократната помощ при смърт на осигурено лице - 540 лв.;
• Запазва се минималният дневен размер на обезщетението за безработица - 18 лв. и се увеличава максималният дневен размер - на 107,14 лв.

Предвидено е, че за 2024 г. максималният размер на получаваните една или повече пенсии, без добавките към тях, се равнява на 3 400 лв. Добавката от пенсията на починал съпруг се увеличава, като вместо досегашните 26,5 на сто е предвидено тя да бъде 30 на сто от пенсията или сбора от пенсиите, които е получавал починалият съпруг/съпруга.

Вдигат тавана на подпомагането за безработица в проекта за бюджет на ДОО

Предлага се увеличение от сегашните максимални 85,71 лева до 107,14 лв. дневно

Депутатите проведоха и традиционния дебат върху Закона за Държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2024 г.

Очаквано отново опозиционните партии критикуваха социалната политика на правителството. Обвиненията на опозиция е, че има пари в Държавното обществено осигуряване, но като основен проблем от тях се посочва, че майчинството за втората година остава замразено.

Георги Гьоков от парламентарната група на "БСП за България" се закани, че ще представи техните алтернативни политики в Бюджет 2024 между първо и второ четене.

Искрен Арабаджиев от ПП-ДБ заяви, че ще се коригира намаляването на болничния от 3 на 2 дни, като обеща, че ще има ръст на вървене на брутния осигурителен доход. Постигнато е съгласие за минималната работна заплата, съвместно с работодателите и синдикатите, но обезателно трябва да се намерят повече механизми за нейното увеличение, каза още Арабаджиев. Той се надява депутатите да проявят разум в пленарна зала и да се приеме бюджетът на ДОО.

Пенсионната система е далеч от перфектна, каза социалистът Георги Гьоков. Според Искрен Митев пък пенсиите не са се повишавали толкова, колкото при управлението на ПП-ДБ. Хайде вдигнете пенсиите, ядоса се в отговор социалистът. Той бил за ръст на пенсиите. "Възраждане" искат повече средства за отглеждане на дете през втората година.

Да се приемат социални и финансово осигурени решения, настоя и социалният министър Иванка Шалапатова. Анализ на пенсионната система иска още МТСП. В резултат трябва да се набележат промените в пенсионната система и мерките да бъдат представени на депутатите. Четири мерки по линия на раждаемостта е изготвило МТСП. А по отношение на майчинството през втората година, Шалапатова се надява, че повечето майки ще изберат да се върнат на работа. Приоритет й е изкореняване на бедността. Социалното подпомагане трябва да бъде ефективно, смята социалният министър. Политиката, която водим е мултисекторна, изтъкна Шалапатова.