Народните представители приеха на второ четене Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. Комисията за енергетика, която снощи заседаваше до късно, подкрепи в доклада си всички параграфи, които бяха изработени от социалиста Явор Куюмджиев и група депутати.

Намалява се така наречената разполагаемост и се въвеждат пределни цени за нея, което беше от големите бичове на българската енергетика, заяви от трибуната Куюмджиев. Според него сега ще се спестят между 160 и 200 милиона лева от енергийната система, защото вече няма да се плащат големи суми за излишно поддържане на студени мощности.

Това е в интерес на крайните потребители и ще помогне на ДКЕВР да намери резерви, за да намали цената, обясни народният представител.

Колегата му Жельо Бойчев веднага го подкрепи и допълни, че е важно хората да разберат каква голяма стъпка е това за родната енергетика, която се намира в „изключителен финансов дефицит".

Стана ясно, че занапред крайните снабдители ще продават на обществения доставчик количествата електрическа енергия, която са закупили по цената, по която са я закупили.

Куюмджиев коментира, че е прогрес за страната ни да се използват средствата от продажба на емисии и парникови газове за компенсиране на разходите, предизвикани от възобновяеми източници. За първи път да се случи нещо в България - у нас много се надхвърлят изискванията на ЕС за електроенергия от възобновяеми източници, обяви червеният депутат. Той допълни, че с този текст дават възможност на цялата енергийна система да получава свежи средства.

По т. 4 от параграф 6 народните представители не успяха да разберат какво точно гласуват, защото предложението не е подкрепено от енергийната комисия. Наложи се зам.-председателят на Народното събрание Мая Манолова да им обясни на няколко пъти текста и да ги призове да прочетат внимателно точката.

Неразбралите депутати първият път приеха спорната точка, а след разясненията на социалистката 42-ма се въздържаха, а 36 бяха против, при което съответното предложение не беше подкрепено.

Днес беше извършено едно добро дело за България с приемането на този законопроект, обяви енергийният министър Драгомир Стойнев. Той подчерта, че така ще се подобри животът на българския народ.

След почти двучасовите дебати и разяснения по промените в Закона за енергетиката депутатите решиха да удължат работното си време, за да обхванат и останалите точки, заложени в дневния ред.

С кворум от 128 депутати, малко след 9:15 часа, започна пленарното заседание на Народното събрание. Както през последните дни, в залата не присъстват депутати от ГЕРБ.

То стартира малко по-късно от обичайното, тъй като пиещите „сутрешно кафе" пред парламента отново го бяха барикадирали и затрудниха влизането на народните представители в сградата.

В присъствието на икономическия министър Драгимир Стойнев започна второто четене на Закона за енергетиката.

Със 115 гласа „За" депутатите приеха предложението регулативният период за цените на тока да бъде удължен с един месец - до 31 юли 2013 г.
Вносителите на закона на проекта от БСП бяха категорични, че ако решението не се приеме целият сектор Енергетика ще бъде в хаос.

Социалистите изразиха вярата си, че президентът Плевнелиев няма да забави указа си, с който одобрява закона за енергетиката, тъй като иначе би се противопоставил на интересите на милиони българи и би обслужил олигархични интереси.

Припомняме, променят се ценовият и бизнес моделът в електроенергетиката.
В ЗЕВИ се променя текст, така че да се гарантира справедливото разпределение на разходите за енергия от ВЕИ. Според промените вече износителите няма да заплащат т.нар зелена добавка. С тази мярка се цели „отпушване" на износа.

Всички постъпления от продажбата на парникови емисии да отиват за компенсиране на разходите за закупуване на „зелена енергия" е другата поправка в закона. За 2012 г. Министерството на околната среда и водите обяви, че са събрани от нея 43 млн. лв.

Идеята на постъпленията от тези парникови емисии според европейските директиви не е само да компенсира подобни разходи, но и да служат за развитието на зелената икономика и енергийната ефективност, което явно няма да се случи.

В Закона за енергетиката са предвидени промени, целящи ограничаването на студения резерв, който в момента е около 1040 мегавата и служи за защита на системата в случай на внезапно спиране на базова мощност, каквато например е един реактор от АЕЦ Козлодуй.

Централите, които осигуряват студения резерв, най-често са ТЕЦ-ове и им се плаща по-скъпо. Очаква се мярката да доведе до по-ниски разходи за поддръжката на този студен резерв и съответно по-ниски сметки.

На ДКЕВР изрично се вменяват задълженията да осигурява гаранции за защита на крайните потребители.