Народното събрание одобри на първо и второ четене промени в Закона за филмовата индустрия, с които се осъвременява прилагането на схемата за минимална държавна помощ (de minimis) в съответствие с европейските изисквания. Актуализацията цели съгласуване с Регламент (ЕС) № 2023/2831, който влиза в сила от 1 юли 2024 г.

Според мотивите към законопроекта, без тези изменения, финансирането на дейности като промоция и показ на филми би станало невъзможно, тъй като досегашната правна уредба се основава на остарял европейски регламент от 2011 г. В доклада на Комисията по културата и медиите се подчертава, че при липса на ясно регламентирано основание в закона, въпросните дейности няма да могат да се подпомагат със средства от държавния бюджет.

Заместник-министърът на културата Тодор Чобанов обясни от парламентарната трибуна, че промените са наложителни, за да се гарантира достъпът на българската филмова индустрия до европейски програми и инициативи, които насърчават културното съдържание.

Не всички депутати обаче приеха предложението с одобрение. Представителят на "Възраждане" Ангел Янчев разкритикува законопроекта като "напълно безсмислен", тъй като в него просто се подменя датата на регламента, без да се въвежда нещо ново по същество. По думите му в културната сфера има далеч по-съществени въпроси, които чакат решения.

На сходна позиция застанаха и неговите колеги Костадин Костадинов и Цончо Ганев. Според тях дебатите около този закон са излишни, като Костадинов отправи критики към присъствието на турско филмово съдържание в българския телевизионен ефир, което определи като форма на "пропаганда за определен начин на живот". От "Възраждане" подчертаха, че проблемите във филмовата индустрия са далеч по-дълбоки и не се решават с козметични поправки в нормативната база.