С промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) се въвеждат изрични основания, с които главният прокурор да има право да отменя постановления за прекратяване на наказателни производства. Измененията в НПК бяха приети на първо четене от депутатите със 160 гласа "за", без "против" и с 20 "въздържал се".
Промените предвиждат главният прокурор да може да се намесва в случаи на установяване на неистински доказателства, престъпление от страна на прокурор или разследващ орган във връзка с участието в наказателното производство, неизвестни на прокурора обстоятелства или доказателства от съществено значение за делото, решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) за нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи във връзка със съответното производство.
Законопроектът е в съответствие с ангажиментите страната ни по Плана за възстановяване и устойчивост и със заложени цели в Програмата за управление на Република България за периода 2025 г. - 2029 г. Той създава правна възможност за разделяне на делото в съдебна фаза в изпълнение на решения на ЕСПЧ и разрешаване на практически проблеми в съдебната фаза на процеса, предаде БТА.
Промените въвеждат възможност потърпевшите или техни наследници да искат от съда ускоряване на наказателното производство и преди да е повдигнато обвинение, ако е минала повече от една година от образуването на досъдебното производство и няма привлечени обвиняеми.
Измененията в НПК разширяват и правомощията за съдебен контрол при прекратяване или спиране на разследвания от прокурор. В такива случаи към съда могат да се обърне държавният орган, подал сигнал за разследваното престъпление, както и Комисията за противодействие на корупцията (КПК), Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ), Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) и Сметната палата, дори без разследването не се провежда по техен сигнал.
На първо четене и минаха и промени в НПК, внесени от Димитър Гърдев от ИТН и група народни представители. Законопроектът беше приет със 163 гласа "за" и 20 "въздържал се". Той цели в НПК бъде отразена девоенизацията на служителите в Държавната агенция "Разузнаване" (ДАР), със Закона за ДАР през 2015 г. Промените предвиждат делата служителите на ДАР да не бъдат съдени за извършени престъпление от военен съд. Неприключилите производства до влизането на измененията в сила трябва да бъдат довършени по настоящия ред.

USD
CHF
EUR
GBP