Българските политически партии имат единодушно положително мнение за борбата с климатичните изменения и зелената сделка. Мненията им как да са постигнат политиките обаче са различни. Това става ясно от проучване на "Горичка", WWF и Фондация "БлуЛинк", който дадоха пресконференция по темата днес в БТА. Магдалена Малеева, учредител на "Горичка", коментира резултатите от допитването "Климатичен вот 2022" за климатичните политики, въглищните централи, електромобилност, земеделие и животновъдство.

По думите й "всички признават, че има климатична криза, искат да работят за интереса на България и добро благосъстояние". Дори "Възраждане" искат нов адекватен климатичен закон и биха подкрепили вицепремиер по климата, посочи тя. Допитването е изпратено до политическите партии преди дни и все още се очакват конкретни отговори. Малеева уточни, че за промените трябва да се работи и със Закон за почвата и изменение на Закона за земеделието, който трябва да се синхронизира с политиките на Европейския съюз. "Разнородни са мненията на политиците за зелената сделка - от пълно отричане до стигане на консенсус за определени политики", обощи и Павел Антонов, PhD, съучредител и управляващ редактор на Фондация "БлуЛинк" по повод извършения преглед на предизборните програми.

Апостол Дянков, ръководител на програма "Климат и енергия", WWF добави, че България първа е приела национален закон за климата - 2014 г. и сега са нужни законодателни промени, т.нар създаване на рамков закон, синхронизиран с европейското законодателство . По думите му "тази нужда е игнорирана от политиците".

Настоящият закон не включва много важни цели, от които има нужда България да се съобрази заради Парижкото споразумение и Зелената сделка и финансиране срещу такива сделки, посочи той. Няма конкретни количествени цели за декарбонизация, енергийна ефективност, мерки за адаптация, категоричен е Дянков.

От Коалицията за климата искат старт на Националния съвет за изменение на климата и координацията му със Съвета за европейската зелена сделка. Той даде пример, че ако има координация информацията за последните наводнения в карловските села би била много по-подробна и точна.