Преди предстоящите седми предсрочни парламентарни избори за последните три години на практика у нас няма политическа партия или формация, която да не е губеща. Партиите в националния ни парламент се делят на леви и десни, на системни и антисистемни, на либерални и консервативни, но общото между всички тях е, че са губещи. Губейки електорална подкрепа, политическите формации губят и властови ресурси. Невъзможността да се формира редовен кабинет не позволява ясно оформяне на управляващи и опозиционни групи в Народното събрание. Така самите политически партии се лишават от своята физиономия, както и от способността си да формулират и предлагат политики на своите членове и симпатизанти.

Що се отнася до въпроса за излизане от най-тясното партийно ядро и търсене на по-широки обществени формати, то за това в момента дори и дума не може да става. Просто нито една от водещите формации към ден днешен не е способна на такъв тип поведение, а и не е сигурно дали въобще има парии и лидери, които биха потърсили варианти за работа, насочена към повишаване на избирателната активност и преодоляване на тежката криза на легитимността, в която страната ни изпадна особено след последните предсрочни парламентарни избори. Именно на тях отчетливо се очерта тенденцията на електоралните спадове и сривове (в някои случаи), а след това последваха и процесите на разпад най-вече в ДПС и БСП, които се оказаха много мащабни и нямаше как да бъдат прикривани.

В БСП има вътрешна опозиция и това отдавна е добре известно. В случая обаче става дума за нещо много по-сериозно и много по-проблемно. В една политическа формация може да има крила и вътрешнопартийни групи. И ако те споделят фундаменталните принципи и ценности на партията, то не би било проблем да съжителстват и да поддържат достатъчно добро ниво на комуникация така, че напрежението между тях да подлежи на регулация и да не се превръща в публично достояние. Труднорешимите проблеми обикновено идват, когато ресурсите намалеят до такава степен, че вече крилата и групите не могат да ги разпределят чрез договаряне, а трябва да се конкурират за тях.

Колкото по-малък е електоралният ресурс на една формация, толкова по-малко парламентарни мандати ще има тя. Така става все по-трудно реденето на листите да се случва чрез договаряне. Или казано с други думи, на мястото на договарянето идва конкуренцията, а като част от същата тенденция комуникацията бива заменена от кавгата. По този начин неизбежно се стига до загуба на общностното мислене в рамките на съответната формация и всяко едно крило или група се опитва да оцелее чрез налагане и надиграване спрямо останалите.

Ситуацията в ДПС не е напълно идентична с тази в БСП. ДПС няма проблем с електоралната подкрепа (или поне преди последните предсрочни парламентарни избори нямаше). При тази формация проблемите по-скоро идват от невъзможността в Народното събрание да се оформят ясно управленски и опозиционни групи. Може да се каже, че Движението като цяло през годините е водило парламентарен живот между управляващите и опозицията. Нито е било напълно управляващо, когато е било част от управленската формула, нито е било напълно в опозиция, когато е оставало извън изпълнителната власт. ДПС загуби възможността да използва традиционния си подход за осигуряване на властови ресурси. В този смисъл и тук проблемите са свързани с ограничени ресурси, а като резултат от това и с появата на различни визии и разбирания що се отнася до начините за развитие на ДПС и търсенето на най-подходящите електорални групи за осигуряване на подкрепа.

Най-вероятно сблъсъкът вътре в ДПС ще се превърне в най-специфичната характеристика на изборите на 27 октомври. И най-вероятно, ако и двете крила получат парламентарно представителство, това ще остави ярък белег върху функционирането на новия парламент, независимо от продължителността на неговия живот и независимо от резултатите, които евентуално би постигнал. Невъзможността ДПС да функционира между управляващите и опозицията може да доведе до появата на ДПС в управлението и ДПС в опозиция. В тази сложна и трудна за оценяване (извън емоционалните категории) ситуация в Движението е възможно да се появи положителна нотка.

Двете крила може да се мобилизират взаимно едно спрямо друго и това да повиши общата избирателна активност. Ако това се случи, дори на цената на изостряне на политическата реторика, би следвало да се приеме положително, защото страната ни се нуждае отчаяно от повече хора, които да излязат и да отидат до урните.

Трябва да се признае, че това би било доста нетрадиционен и дори странен начин за осигуряване на по-висока избирателна активност, но ако се получи, никак няма да е излишно. Още повече, че и двете нови формации ("Демокрация, права и свободи" и "ДПС - Ново начало") се самоопределят като системни, изразяват уважение към принципите на демокрацията и заявяват евроатлантическа принадлежност. Много е важно и по какъв начин двете формации ще търсят партньори в парламента (ако са част от него). Първоначално ще има предубеденост сред другите партии, но интересно е какво ще стане след това - вече в оперативен порядък.

Другият съществен въпрос, макар и с предизвестен край, беше свързан със състоянието на коалицията ПП/ДБ. "Продължаваме промяната" и ДСБ бяха твърдо на позицията, че коалицията трябва да бъде запазена. Колебания обаче имаше в "Да, България". В крайна сметка логичното се случи и ПП/ДБ остават в досегашния си вид. От "Да, България" заявяват, че е наложително коалицията още на 27 октомври да възстанови поне 100 хил. гласа от загубените 300 хил. на последните избори. Това е позитивна заявка, която, ако се осъществи, ще гарантира и занапред съществуването на коалицията ПП/ДБ и ще увеличи шансовете за появата на редовно правителство в мандата на новия парламент. А и повишаването на избирателната активност със 100 хил. гласа би дало сериозен тласък за излизане от кризата на легитимността и нормализирането на политическата среда в страната. Какви обаче са възможностите и инструментите, които "Да, България" и ПП/ДБ като цяло могат да използват, за да постигнат тази определено амбициозна цел?! Това засега не е ясно.

Възможно е от "Да, България" да очакват, че ако станат по-видими, това може да увеличи електоралната подкрепа за коалицията ПП/ДБ. Може да се каже, че постепенно отделните формации в ПП/ДБ загубиха своята физиономия за сметка на общата физиономия на коалицията. Факт е също така, че когато бяха по-разпознаваеми поотделно резултатите на ПП/ДБ като цяло бяха по-добри. В общественото съзнание се наложи разбирането, че електоралният срив се е случил заради взаимодействието с ГЕРБ. Това обаче може и да не е съвсем така или поне може да не е цялата причина.

Напълно възможно е формациите от ПП/ДБ наистина да се представят по-добре на избори при запазване на своя визия (всяка от тях), отколкото като "разтворени" в една коалиция, която е много по-позната чрез лицата на лидерите си и по-малко чрез наименованията на нейните съставни части. По всички тези въпроси и хипотези ще може да се каже и напише повече след 27 октомври. При всички случаи обаче тези избори се оформят като тест за ПП/ДБ. Ако няма ясно електорално надграждане и ако отново страната остане без редовен кабинет, то много е вероятно на хипотетичните осми предсрочни избори (за последните 3 г.) коалицията ПП/ДБ да претърпи промени в своя състав. За момента формациите от ПП/ДБ, макар и с някои колебания, се държат логично. И това трябва да бъде оценено, защото логиката вече почти напълно си е отишла от политиката в нашата страна.