Заради затварянето на досиетата хората са били лишени от право на информиран избор и Първанов два пъти е избран за президент, като е прекалено късно и последствията за него са само морални, тъй като в България няма закон за лустрация.

Това посочи в лекцията си на конференцията „Преходът в Източна Европа през документите на комунистическите тайни служби" журналистът Христо Христов.
В нея той се спря сериозно на високите позиции, до които са достигнали бивши агенти на ДС като Георги Първанов и Ахмед Доган.

„Рядко може да се посочи държавна институция, която да не е засегната от агенти от бившия репресивен апарат", отчете Христов, след което проследи и припомни ключови действия на почетния председател на ДПС Ахмед Доган в прехода - „депесарския шут", свалил Филип Димитров, съставянето на кабинета „Беров", наречен „правителството на Мултигруп" и станал родител период на групировките, ключовата роля за избирането на Георги Първанов за държавен глава и закриването на предишната подобна комисия „Андреев" в началото на мандата на НДСВ.

Под „ударите" на Христов попадна и сегашния председател на ДПС Лютви Местан, като посочи, че неговото досие не е унищожено, а изчезнало и до ден днешен Местан не е дал отговор дали не е зависим от това изчезване.

Общо 159 народни представители преминали през парламента са били сътрудници на ДС и службите на БНА, а на изборите за последния парламент 136 такива са атакували Народното събрание.

Нито едно правителство не е било „чисто" откъм агенти, като само за периода от 2011 година до края на мандата на ГЕРБ в изпълнителната власт не са участвали бивши агенти, посочи Христов. Новият кабинет все още не е проверен от комисията и не знаем каква е ситуацията, призна той.

Събитието, което е по инициатива на Комисията по досиетата бе открито от зам.-министърът на вътрешните работи Йордан Грамов и председателя на комисията Евтим Костадинов.
Гости на конференция бяха Ханс Алтендорф от Федералния комисариат за архивите на Държавна сигурност на бившата Германска демократична република, Андрей Мурару от института за изследване на комунистическите престъпления в Румъния, както и представители на подобни институции от Латвия, Полша и други.

В началото на конференцията плакет и грамота от Комисията по досиетата получи председателят на Българския хелзински комитет Красимир Кънев. От името на комисията Евтим Костадинов обяви, че по време на нейното утвърждаване БХК е оказал голяма помощ, като е напътствал и е защитавал от атаки дейността на комисията.

Самият Кънев благодари за наградата и призна, че това е едва втората награда, която БХК получава от българска институция. По думите му няма съмнение, че Държавна сигурност са изиграли особена роля в механизма на функциониране на бившия тоталитарен режим и днес ние дължим на жертвите поне осветляване на този механизъм. Според Кънев комисията е успяла да постигне баланс между осветляването „функционирането на злото" и да същевременно избягването на масово стигматизиране на хора.

Министерство на вътрешните работи е най-големият сътрудник на комисията, обяви от своя страна Йордан Грамов и посочи, че МВР е предало над 2 млн. архивни дела и над 1.5 млн. паспортни преписки. Темата е болезнена за много хора и засяга милиони съдби, които няма да забравят никога преживяното, отчете Грамов и се също посочи, че дължим на тези хора осветляване.