Обективната, обществено ангажирана журналистика е един от стълбовете на демокрацията. Медиите не просто информират, а формират мнението на аудиторията и това е базата, на която гражданите определят отношението си към държавата и институциите.

С тези думи президентът Росен Плевнелиев откри третата и последна дискусия в организирания от него форум "Гражданите имат думата".
Във Военния клуб в София държавният глава стана инициатор на разговори с граждани, общественици, неправителствени организации и други по темите за пазарната икономика, правосъдната системата и медиите.

В началото на своята встъпителна реч Плевнелиев цитира думите на Томас Джеферсън, който е казал, че ако трябва да избира между правителство без вестници и вестници без правителство, не би се поколебал да избере второто.
Според държавния глава тези думи разкриват "мисионерското значение на журналистиката" за всяка демократична държава и тя може да бъде катализатор както за модерно развитие, така и за ход в обратна посока.

"Когато медиите са подвластни на икономически и политически зависимости, това подкопава и доверието в тях, и в демокрацията", отчете Росен Плевнелиев. Според него медийният плурализъм и свободата на словото у нас са в опасност и поради тази причина Европейската комисия ни наблюдава внимателно.

Държавният глава констатира със съжаление показателите за свобода на словото в класацията на "Репортери без граница", където България се е сринала със 17 позиции в последните 3 години.
В доклада си за миналата година американската организация "Айрекс" констатира влошаване на качеството на медийното съдържание в страната и твърде ниски професионални стандарти, коментира президентът и обяви, че се надява по време на днешната дискусия да се анализира медийната среда и да се посочат решения, като се потърси дебатът, а не скандалът.

По време на двучасовата дискусия такива обаче не липсваха, като благодарение на активната намеса на водещата Добрина Чешмеджиева от БНТ до сериозни разправии все пак не се стигна. Държавният глава бе атакуван от сайта bezpartien.com, че призовава за диалог с гражданите, но самият той дълго време отказва да отговаря на ключови въпроси за своето имотно и икономическо състояние.

От партийната телевизия на Атака "ТВ Алфа" пък припомниха, че държавният глава не е дал възможност за нито един журналистически въпрос след шестчасовото заседание на Консултативния съвет за национална сигурност. Чуха се и сериозни критики към предизвикалата сериозен скандал среща на Плевнелиев с турски представели на вечерята-ифтар в Пловдив, където български журналисти не бяха допуснати, без да стане ясно кой е разпоредил това.

Изказването на репортера от телевизията на Волен Сидеров пък провокира журналиста и член на Гражданския съвет на Реформаторския блок Ралица Ковачева да попита трябва ли изобщо да има телевизии, собственост на политически партии, като призова за законодателни промени в тази посока.

На събитието присъстваха и представители на Протестна мрежа и Ранобудните студенти, които изчетоха свои декларации. По традиция доста напрежение между участници предизвикаха 2-те минути, отделени на всеки изказващ се, които далеч не стигаха на желаещите, за да изложат своята теза.

Засегната бе и темата за ксенофобското и расистко говорене в медиите в последните седмици във връзка с бежанските проблеми. Председателят на СЕМ Георги Лозанов се съгласи с известна част от критиките, но настоя, че за изказвания на политици или други фигури има наказатален кодекс и с подобни изказвания прокуратурата трябва да се занимава по него, а не санкциите да се отнасят до медиите спрямо закона за тях.

Според председателя на Съвета за електронни медии доц. Георги Лозанов моделът на концентрация на медиите в България е неправилен. По думите му трудно може да се говори за медийни монополи у нас, докато не бъдат заложени ясни прагове на концентрация, не бъде създаден регистър на публичното финансиране и много други стъпки. „Има осезаема необходимост от премахване на зависимостта на журналистите от собствениците и това може да се случи само с мощен журналистически съюз в България", каза председателят на СЕМ.
Друга причина за влошаването на позициите на страната ни в международните медийни класации според него е загубеният рефлекс на медиите към властта.

Медиите не трябва да носят отговорност за политиците или за параполитически фигури, които произвеждат враждебна реч, те трябва да бъдат санкционирани по Наказателния кодекс, коментира доц. Лозанов пред участниците в дискусията по отношение на засилената през последните седмици употреба на враждебен език в български медии.

По традиция президентът Плевнелиев изслуша търпеливо всички изказвания, водейки си записки, след което взе думата, за да отговори.
Можех лесно да се скрия зад дебелите стени на президентството, но аз съм тук сред вас, защото дебатът е много важен", обяви държавният глава, като обеща да вкара в дневния ред на институциите, включително на този на правителството, добрите предложения от днешния ден.

Във връзка с изказване на един от присъстващите по време на дискусията, че в България не е извършена декомунизация, макар комунистическият режим да е осъден заради всички извършени от Тодор Живков престъпления, държавният глава си позволи силен коментар по адрес на бившия първи.

„За мен, преди всичко, Тодор Живков беше един голям лъжец. Той лъжеше българският народ 45 години. Казвам го не, за да разделям нацията, тъй като истината не може да ни разделя. Историята трябва да бъде познавана такава, каквато е", коментира Росен Плевнелиев.
На обвинения, че самият той е от комунистически род държавният глава отвърна, че за толкова време никой не се е обадил да го попита какви са неговите родители. Те са обикновени учители, изтъкна Плевнелиев.

Показани бяха и прословутите снимки от изборната нощ и победата на Плевнелиев във вота за държавен глава, когато Бойко Борисов „му дърпа ушите". Две години чакам някой да ми зададе елементарния въпрос какво се случи тогава, обяви Плевнелиев. „Истината е, че Бойко Борисов видя влизащият в залата Симеон Дянков и в опит да му посочи къде да седне ми бръкна в окото", разказа с усмивка президентът.

Къщата му в Халкидики не е на три етажа, а на етаж и половина и присъства в данъчната декларация, настоя той. „Накъде бяха насочени камерите, когато счупена лодка, при това на мой съсед, беше представена като яхта за един милион", попита още Плевнелиев.

Държавният глава обаче не засегна в своето финално слово липсата на възможност за въпроси след КСНС, нито случката около вечерята-ифтар в Пловдив.