"Вратите на Другата Европа ще се отворят с полъха на свободата", казва в своя реч Франсоа Митеран по отношение на промяната на режима в България.

Датите 18 и 19 януари 1989 година остават в историята със закуската с френския президент Франсоа Митеран в София.

По този повод днес в СУ "Св. Климент Охридски" бе отбелязана 30-годишнината от неговото посещение.

Точно 30 години по-късно по стъпките на Митеран в българската столица е Артюр Делапорт - историк по образование и съветник на редица френски политици. Работи в Института "Франсоа Митеран" и е докторант по политически науки и история в Европейския център по социология и политология към Университета Париж 1 Пантеон-Сорбона.

Магистърската теза на Делапорт е посветена на контекста и ролята на посещението на Франсоа Митеран във френско-българските дипломатически отношения.

В рамките на 24 часа Митеран се среща с Живков и 12 интелектуалци - членове на клуба за гласност и перестройка, сред които са Блага Димитрова, Йордан Радичков, Радой Ралин, Ангел Вагенщайн, Копринка Червенкова.

Делапорт се е позовал на свидетелски разкази, като е изследвал дипломатическите архиви на МВнР, за да разбере защо е осъществено това пътуване. Пет години след закуската през 89-та Франсоа Митеран идва отново да се срещне със същите хора. Това Делапорт определя като стъпка на България към демокрацията.

"Моята гледна точка е чисто френска - няма да ми стигне времето, ако уча български, за да имам и българската гледна точка", заяви той.

Какво ще прави Франсоа Митеран, след като пътуването му не е от значение за френската външна политика, е един от въпросите, които са били разглеждани от анализатори.

От френска гледна точка България е възприемана като страна от Източна Европа, страна в застой, управлявана от Тодор Живков, обясни Делапорт.

Френският посланик у нас Ерик Льобедел изтъкна ритуалния характер на закуските. Внимавало се е да не се стигне до опасни реакции. "Има ритуали, има кодове, които предварително бяха много добре обмисляни от посолствата", добави Льобедел.

Ситуацията на френско-българските отношения след 1944 е влошена вследствие на режима. По-късно, от 1960 година, се наблюдава сериозен тласък към подобряване на отношенията и засилване на високо ниво. Развитие на дипломатическите отношения между двете държави се наблюдава от 1983 година.

България е обвинена за атентата срещу Папата и се превръща в персона нон грата. Това възпрепятства френския президент и след като е преизбран през 1988 година, решава да работи за подем на Изтока.

Единственото решение според Митеран тогава е било България да следва подетите промени в Москва. Франция е в конкурентни отношения с Германия, която има много по-интензивна политика по отношение на страните в Източна Европа. ФРГ приема Живков през юни 1987, а Ришар фон Вайцигер през 1988 година се среща с интелектуалци, близки до режима. Делапорт цитира и думи на Митеран, според когото "Европа трябва да бъде основа за съвместното ни бъдеще."

Журналистите през 1989 са смятали, че френският президент обръща гръб на клуба на независимите за сметка на клуба на перестройката.

Митеран се среща и със студенти в СУ "Св. Климент Охридски. "Той успява да жонглира интелигентно, както го прави и когато говори с Живков, каза още Делапорт. Свобода на словото е основната цел на срещата. Присъствието на Митеран им дава възможност да говорят свободно, допълни той. Организатор на срещата тогава е френският посланик Латаят.