По всичко личи, че за свободата на словото в Съединените щати идват трудни времена. Но поводите за притеснение далеч не се ограничават само с отстраняването на Джими Кимъл от ABC и с призивите на Доналд Тръмп да бъдат отнемани лицензи на телевизии, както се опитват да ни убедят кресливите гласове на радикалната левица.

"Кутията на Пандора" бе отворена по-рано този месец в Юта, с убийството на Чарли Кърк.

Създателят на Turning Point USA бе застрелян на арената на идеите, буквално докато изразява убежденията си - може ли нещо друго да бъде по-голяма заплаха за свободата на словото в едно общество?

Всъщност, оказа се, че може. И това е масовата радост от смъртта на Чарли Кърк. А последвалите уволнения за проява на тази радост в социалните мрежи са естествена реакция на работодатели към свои психично неуравновесени служители и не представляват посегателство към свободата на словото.

Прочее, насилието в американската политика не започва с убийството на Чарли Кърк. Три месеца по-рано бе убита Мелиса Хортман, дългогодишен член на парламента на щата Минесота, а сенаторът Джон Хофман бе прострелян (за щастие, не смъртоносно). И двамата политици са от Демократическата партия. Но атентатите срещу тях не предизвикаха чак такъв отзвук, както стрелбата по Чарли Кърк. Вероятно защото никой не се радваше на смъртта на Хортман и не желаеше същото на Хофман.

Тук може би е мястото да се посочи разликата между изразяване на мнение, демонстриране на състояние и представяне на факти. Плурализмът при първото следва да бъде защитаван като фундамент на свободата на словото. При второто трябва да се вземе под внимание, че някои състояния (като това да се радваш публично на нечия смърт) са недопустими и следователно не влизат в обхвата на свободата на изразяване. А третото не бива да се смесва със свобода на словото, когато става дума за лъжи, дезинформация и "фалшиви новини".

Тези дни телевизия ABC свали от ефир шоуто на комика Джими Кимъл - действие, което бе възприето от мнозина като цензура и погазване на свободата на изразяване.

"Jimmy Kimmel Live" бе спряно заради коментари на Кимъл относно начина, по който президентът Доналд Тръмп възприема гибелта на Чарли Кърк. Заговори се за репресия от страна на властта, макар че телевизия ABC е отявлен противник на Доналд Тръмп. Нещо повече, в края на миналата година Тръмп успя да осъди въпросната медия за клевета, а преди месец бе поискал да ѝ бъде отнет лиценза (заедно с този на телевизия NBC). Какво излиза - "дясната цензура" май също се оказва лява? Отделно, решението на ABC може да е продиктувано не от политически, а от рейтингови причини...

Чудно е също как така загрижените сега за "свободата на словото" нямаха проблем, когато Фокс Нюз се раздели с Тъкър Карлсън. Но да не издребняваме, лицемерието и двойните стандарти на прогресивистите са отдавна известни на всеки, който има очи да ги забележи.

Всичко изреденото дотук обаче не омаловажава реалните заплахи пред свободата на словото. Защото такива има.

Като начало, не е никак добре президентът Тръмп да приветства затварянето на устата на негови критици. Още по-лош сигнал е да призовава за отнемане на лицензи на медии на основание, че 97% от телевизиите били срещу него. Тези неща не са ОК нито от имиджова, нито от стратегическа гледна точка.

Дори без да задълбаваме в американските закони и нормативни уредби, трябва да сме наясно, че да се отнеме лиценз на телевизия далеч не е толкова проста работа, колкото звучи в настоящия контекст. Федералната комисия по комуникациите може да се намеси в определени случаи (когато не се защитава обществения интерес, има технически нарушения или се установят измами в лицензионния процес), но не и защото са избрали да отразяват негативно президента на САЩ. Така че, изгледите някоя американска телевизия да последва съдбата на руския опозиционен "Телеканал Дождь" клонят към нулата.

Историята помни и други подобни опити - Никсън срещу Washington Post, CBS и скандалите с Виетнамската война, исковете за отнемане на лиценза на Фокс нюз през 2020-2021 г., дори желанието на Тръмп през първия му мандат да се отнемат лицензите на CNN и NBC. Всичките - неуспешни.

Не бива да се забравя също, че една медия е толкова голяма, колкото е голяма аудиторията ѝ. И дори 97% от телевизиите да са против Тръмп (което може би не е далеч от истината), това съвсем не означава, че те държат 97% от аудиторията.

Едни четири години разлика...

Едни четири години разлика...

На мястото на ляволибералната цензура в социалните мрежи ще се настани ли дясна такава?

В действията на Тръмп може да се привидят опити за реваншизъм - "с техните камъни по техните глави".

Споменът за "Великата дигитална социалистическа революция", когато самият той бе отстранен от големите социални мрежи, е още пресен. Изкушението пред MAGA движението да причини на противниците си това, което те им причиняваха до неотдавна, със сигурност е голямо. Но дали това е правилното решение?

Според мен не, за което могат да се намерят поне три аргумента.

Първият аргумент е, че през последните години в Съединените щати бе счупен консенсусът по фундаментални въпроси, като един от тях бе именно за свободата на словото. Радикалната левица не просто овладя голяма част от медийното пространство, но в съюз с технологичните корпорации наложи небивала цензура и в интернет. Ако MAGA поеме по същия път, това означава легитимиране именно на счупването на консенсуса за свободата на словото и нейното "рамкиране" според това кой е на власт в момента. И тук следва въпросът към всички десни, консервативни хора: искаме ли да заприличаме на онези, срещу които се борим (и които многократно сме подигравали)?

Вторият аргумент е, че възстановяването на свободата на словото всъщност е в наша полза. На "арената на идеите" ние сме се доказали като безспорно по-силните, поради простата причина, че в повечето случаи разумът и нормалността са на наша страна. А за опонентите ни е много по-трудно да защитават на практика незащитими тези и позиции.

"Счупеният консенсус" е "заслуга" в много по-голяма степен на левицата. Именно те оспориха фундаменти като неприкосновеността на частната собственост (с толерантността към разграбването на магазини по време на бунтовете, последвали смъртта на Джордж Флойд).

Те оспориха закони на природата, според които има само два пола, неподлежащи на промяна по "хирургичен път", и стигнаха дотам да оправдават безумието мъже да пребиват жени в боксовия турнир на Олимпиадата в Париж. Те оспориха равенството пред закона, налагайки всякакви привилегии за всякакви малцинства, само и само белият човек да бъде дискриминиран. Те оспориха авторитета на "бащите на американската нация", събаряйки техни статуи. И те започнаха да елиминират свободата на изразяването, както вече стана ясно.

Да, и десният лагер има "принос" в това мазало - конспиративни теории, "плоска земя", антиваксърство... Но като теглим чертата, кой е направил по-големи поразии? И, по-важното: при равни условия на "арената на идеите", чии шансове за победа са по-големи?

"Обърна ли палачинката" Тръмп спрямо Путин?

"Обърна ли палачинката" Тръмп спрямо Путин?

Американският президент е известен със своята склонност да гледа на политиката като на бизнес, а в бизнеса правилата са по-различни

Третият аргумент е, че свободата на словото включва и възможността опонентите ни да се излагат. Което те и правят, доста често. Защо да бъдат лишавани от това?

Разбира се, всичко това не означава ние, консерваторите, да бъдем мекушави с противниците ни.

Но трябва да се прави ясно разграничение дали отсреща стоят морални уроди, обикновени тъпанари или нормални хора. За първите не трябва да има никакви "отстъпки", но вместо цензори, по-добре да се намесват психиатри. А за вторите - максимална публичност. Да е ясно на всички колко им е акълът. Истински дебат може да има само с третите.

Настоящата власт в Белия дом ще покаже по кой път смята да тръгне. Но ако разривът между Доналд Тръмп и Илон Мъск не се беше случил, можеше да очакваме последният просто да купи нарочените за врагове медии.

П.П. Преди публикуването на материала се проведе мащабна възпоменателна служба за Чарли Кърк. На нея президентът Доналд Тръмп призна:

"Тук не бях съгласен с Чарли. Мразя опонентите си и не искам най-доброто за тях."

Чарли Кърк вероятно не би одобрил нито тези думи, нито действията на Тръмп.

*Изразените в текста идеи и позиции са лично на автора и не представляват позиция на редакцията на News.bg.