"Обърна ли палачинката" Тръмп спрямо Путин?

Съвсем наскоро президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви по адрес на руския си колега Владимир Путин, че е "загубил разсъдъка си" и "си играе с огъня" - доста нетипично в сравнение с последните няколко месеца, които се явяват и първи месеци от втория мандат на Тръмп в Белия дом.

Американският лидер беше оставил устойчивото впечатление, че намира руския си колега за "разумен" човек, с когото е готов да "прави бизнес".

Което доведе до реакции сред европейските лидери, а мнозина наблюдатели търсеха обяснение за изненадващите "проруски" нагласи на Доналд Тръмп.

И сега - изведнъж обрат. На какво ли се дължи?

Наистина ли Доналд Тръмп доскоро е бил в неведение и едва сега е "прогледнал" относно намеренията и действията на Владимир Путин? Възможно, но по-малко вероятно. Все пак, Тръмп има натрупан опит от предния си мандат и не би следвало толкова лесно да бъде воден за носа толкова дълго време. Макар че, знае ли човек...

По-вероятно е Тръмп и преди, и сега да се изказва "ситуационно" спрямо Путин, а в действителност да не е променял истинското си отношение.

Известен е афинитетът на американския президент да разглежда международната политика като бизнес, а в бизнес преговорите е добре от време на време да "четкаш" отсрещната страна, без обаче да издаваш какви в действителност са намеренията ти.

И когато прецениш, че е дошъл моментът, да обърнеш дебелия край. "Нищо лично, Сони, просто бизнес", както се казва в една от най-големите класики в историята на киното.

Енергетиката, глупако!

Или как България може да даде пример на цяла Европа за връщане към енергийната сигурност

Що се отнася до отношението на Тръмп към украинския президент Володимир Зеленски, там подходът беше в обратна хронология (първо се изпокараха в Овалния кабинет, после водиха конструктивен разговор във Ватикана след погребението на папа Франциск), но логиката и тук е подобна.

Ще бъде интересно да видим и дали след проведената в неделя украинска военна операция "Паяжина" Тръмп ще продължава да смята, че Зеленски "няма карти".

Но да се върнем към Путин. Тръмп направи немалко реверанси към него и това създаде едва ли не усещане, че настъпва нов световен ред, при който Съединените щати преминават от лагера на демокрациите в този на автокрациите. (Групирането на геополитическите играчи по политически системи е дълбоко погрешно, но да не разводняваме темата.)

Конфликтът между Русия и Украйна ни засяга в голяма степен тук, в Европа, но за Съединените щати това далеч не е така.

Тази тема въобще не е от приоритетните за редовите американски граждани - особено за тези, гласували за Доналд Тръмп. Нещо повече, за тях Русия и Украйна са нещо такова, каквото са за нас щатите Северна и Южна Каролина - а това никак не предполага мотивация за (продължаваща) американска ангажираност.

Даже не би било учудващо, ако самият Тръмп преди началото на "тридневната специална военна операция" трудно да е правил разлика между Русия и Украйна; а и сега, основната разлика между тях за него да е, че първата притежава ядрени оръжия, а втората - не.

Нито мир, нито война: Изкуството на стратегическата дипломация

Трябва ли Вашингтон да си припомни това изкуство

На Доналд Тръмп не му пука нито за Путин, нито за Зеленски. Нито за Москва, нито за Киев.

И това е логично - той е президент на Съединените щати, а военните действия се водят в Европа, не в Централна Америка. От гледна точка на САЩ и американските интереси, войната в Украйна е една досадна тегоба, която е най-добре да приключи колкото се може по-скоро, без особено значение как. И да се прави бизнес и с двете страни, по възможност. Нищо лично, нали така?

Разбира се, това е опростенческият поглед върху ситуацията. Но и един по-задълбочен би довел до същия извод. САЩ продължават да са глобална сила номер едно, но вече в един доста по-мултиполярен свят, където Китай им "диша във врата", Иран набира сила и самочувствие, Турция играе собствена игра...

Отдавна мина времето на Студената война, когато САЩ и СССР можеха чрез свои проксита безпроблемно да си отварят по няколко фронта в различни точки на света, а останалият свят повече или по-малко се съобразяваше с двете суперсили.

Сега на Съединените щати би им дошло в повече да поддържат огъня и в Украйна, и в Близкия изток (което обяснява пестеливата им подкрепа към Израел), и в Южнокитайско море (Китай срещу Тайван), и по 38-ия паралел между двете Кореи.

MAGA тръмпотията с митата и европейският отговор

Защо вдигането на митническите тарифи е лоша идея

Така че, очевидно Тръмп е "набрал" на Путин, задето му бави следвоенните планове.

Но и това вероятно подлежи на корекция в един следващ момент. Няма вечни приятели (и врагове) - има вечни интереси.

Любопитно е обаче защо повече от 24 часа след операция "Паяжина" (пиша тези редове в понеделник късно вечерта -б.а), Тръмп мълчи по отношение на Зеленски...

А, имаме реакция - говорителят на Белия дом Карълайн Левит е обявила, че Тръмп е готов да се срещне с Путин и Зеленски в Истанбул. Очакваме продължение...