Страстната седмица преди Великден донесе на България не само политически страсти под формата на неуспешен вот на недоверие към кабинета "Желязков", но и една безспорно положителна новина - подписан договор между правителството и компанията "Шел" за проучване и евентуално добив на нефт и природен газ под българската акватория на Черно море.

Ефектът от това действие тепърва ще се изяснява, но самият акт показва сериозни намерения в посока постигане на енергийна независимост на България. Нещо, което е от изключителна важност, но дълги години бе пренебрегвано за сметка на чужди интереси.

Идеята България да извлича природен газ под Черно море не е нова, като опитите датират поне от 2012 година, когато компаниите OMV, Total и Repsol започнаха да търсят нефт и газ в блок "Хан Аспарух" в изключителната икономическа зона на България. Търсене имаше и в други два български блока - "Хан Кубрат" и "Терес", но добивът остана в сферата на пожелателното.

Сега "на прицел" е блок "Хан Тервел". Ако не друго, поне страната ни не се отказва да извлича собствени природни ресурси под Черно море.

И има защо да не се отказва. Турция добива природен газ под своята акватория, Румъния очаква да постигне същото през 2027 година - логично е и българската част от Черно море да разполага със залежи...

Преди 3 години бившият министър-председател на Турция дори направи бомбастичното изявление, че енергийните резерви в Черно море могат да покрият цялото световно потребление на газ за 45 години. Това най-вероятно е силно преувеличено, но дори да се окаже на 1% вярно, би решило енергийните проблеми поне на държавите от Черноморския регион. (Което ни напомня, че конфликтът между Русия и Украйна се отнася и до техните териториални води.)

Да, България трябва да води политика за добив на собствени енергийни ресурси, с цел постигане на енергийна независимост. Това включва не само потенциала на Черно море - крайно време е да се премахне и "брадясалия" мораториум върху проучването и добива на шистов газ, който бе наложен през 2012 година, основно заради опасения, че технологията "фракинг" замърсява околната среда. Съществуват обаче и алтернативни технологии за проучване - сеизмични проучвания, с дистанционни методи. А що се отнася до евентуалния добив - България и преди мораториума разполагаше с пълен контрол върху проучванията и би могла да ги прекрати по всяко време, ако нанасят вреди върху околната среда.

България трябва да продължи да развива и ядрената си енергетика. Трябва също и да продължи да брани въглищните си мощности от домогванията на доказано недалновидните брюкселски бюрократи.

Енергийният микс на България за 2022 година е доминиран от кондензационни ТЕЦ-ове, използваши въглища (произвели близо 60% от произведената електроенергия). Впрочем, и в световен мащаб търсенето на въглища расте. Това показва колко важно за страната ни е да не се отказва с лека ръка от този източник на енергия. Въпреки европейския натиск.

Друга една трета от електричеството ни е дошло от АЕЦ "Козлодуй". Предвид факта, че и двата останали енергоблока имат краен експлоатационен срок, вече е наложително не само да се мисли, но и да се действа по въвеждане на 7-и и 8-и реактор там. Що се отнася до проекта "Белене", там нещата са по-сложни. На първо четене, към момента България не изпитва нужда от втора атомна централа. Но ако се наложи да закрием голяма част от ТЕЦ-овете, това ще се промени.

Парадоксалното е, че нови (а не заместващи) енергийни мощности може да се окажат необходими, в случай, че електрическите автомобили на навлязат масово в употреба.

ВЕИ имат бъдеще у нас - данни за 2023 и 2024 година показват увеличаване на техния дял в енергийния микс, а с развитието на науката и технологиите могат да станат по-рентабилни. Но едно прибързано отказване от атома и въглищата би ни изиграло много лоша шега.

Ако страната ни следва този път, тя не само може да гарантира енергийната си независимост, но и да даде добър пример на Европа в това отношение.

Енергийната система на Европейския съюз е все по-зависима от природния газ, а в същото време Съюзът не може да се похвали със значителен собствен добив. Което води до зависимости - просто след 2022 година зависимостта от Русия се замени със зависимост от други износители (САЩ, Катар, Азербайджан, Алжир). Затова всяка възможност за собствен добив би трябвало да е добре дошла.

Що се отнася до атомната енергия, решението на Германия да се откаже от нея през 2011 година е може би най-голямата грешка в европейската енергийна стратегия (наред с умишленото обвързване с руските газови доставки по това време). Това решение на една от двете водещи сили в ЕС със сигурност е оказало влияние и на други държави членки. И в крайна сметка се стигна до приоритизиране на силно неефективните слънчеви панели и вятърни перки, инвестициите в които (в целия ЕС) се равняват на десетки непуснати в експлоатация ядрени реактора.

Стигаме и до безумието с въглеродните квоти, чиято цел е чрез постепенен отказ от въглищата като източник на енергия да се постигне силно намаляване на въглеродните емисии. Да, ама докато Европа се стреми към "въглеродна неутралност", държави като Китай, Индия, САЩ ударно залагат на въглищата (в интерес на истината, Китай инвестира много и във ВЕИ, но продължава да бълва огромни въглеродни емисии - и като абсолютни стойности, и като съотношение спрямо БВП). А атмосферата е една. И планетата остава "неспасена", но европейските икономики са вече "спънати" - все по-неконкурентоспособни на останалите, които отказват да зарежат практическите ползи заради някакви идеологеми (това не звучи ли познато на родените преди 1980 година?).

Наскоро Европейският съюз заяви намерение да повиши своята отбранителна мощ, което е похвално и при съвременните геополитически реалности е повече от задължително. Само че, по време на война, енергийната сигурност е също толкова важна, колкото и въоръженията. За какво са ти повече бойни машини, ако не разполагаш с гориво за тях?

В този ред на мисли, Европейският съюз трябва да се погрижи приоритетно за своята енергийна обезпеченост и в максимална степен независимост от външни доставчици. Което е задължение както на Европейската комисия, така и на националните правителства.

А за България е видно, че може да удари по масата в Брюксел и да каже: енергетиката, глупако!