Ниският публичен имидж на институцията, силната зависимост от политически фактори, недостатъчното ресурсно и материално осигуряване на служителите, често променящата се нормативна база и мултифункционалността на МВР са основните източници на стрес, отчете Синдикалната организация на служителите в Министерство на вътрешните работи.

Изводите са направени на базата на проект „Професионалният стрес: Най-голямото предизвикателство за достойните условия на труд", в рамките, на който са проведени 20 фокус-групи в 20 общини през април и май тази година, а участие са взели 243 служители от всички направления на дейности в силовото министерство. Автори на проекта са социалният психолог Иван Иванов и социалният антрополог д-р Харалан Александров.

Резултатите бяха представени по време на специална конференция, в която участие взеха членове на синдиката на полицаите, КТ „Подкрепа", Български червен кръст и други. От страната на правителството на конференцията присъства зам.-министърът на вътрешните работи Васил Маринов.

„Нямаме амбиции да кажем, че сме се справили с проблема, тъй като професионалния стрес няма начин да се премахне изцяло. Целта е да го държим в поносими граници и поне частично да намалим въздействието на факторите, водещи до стрес", обяви председателят на синдиката Валентин Попов.

Според Попов проблемът с имиджа се дължи на много фактори, вътрешни и външни за системата. С имиджа е свързан и проблема с мултифункционалността на служителите на МВР, което според Попов не случайно понякога е шеговито наричано „Министерство на всичките работи". По думите му това схващане е наслагвано с години и обществото ни още не може да се отърси от мнението, че полицая трябва да отговаря за един куп неща, които не влизат в професионалните му задължения.

Много сериозен фактор от последните 20 години е политическата зависимост на институцията, като според Попов спокойно може да се каже, че огромна част от назначенията и уволненията са свързани много повече с политически, отколкото с професионални мотиви. За това вината не е в едно правителство, а е натрупвано дълго време, посочи той. Попов бе категоричен, че въпреки всички приказки, това министерство не е реформирано истински.

Именно в отговор на този проблем има заложени текстове в новия Закон за МВР, като министър Йовчев е обещал разграничение на политическото от оперативното ръководство. „Отговорът на този въпрос е в проектозакона за МВР, където ще има ясно разграничаване на функциите на функционалното и политическото ръководство", категоричен бе зам.-министър Маринов.

Честите промени в нормативната база също водят до стрес, а освен това тя е прекалено раздута, посочиха синдикатите. Законът за МВР е променян 16 пъти от 2006 година насам, като Попов изрази надеждите сегашните промени да бъдат направени така, че поне няколко години да не стига до нови корекции.

Общата оценка на синдиката е добра, като Попов бе категоричен, че той е стъпка в правилната посока. Управляващите са се съгласи с доста от исканията на синдикатите, като според Попов за първи път от доста време се виждат ясни ангажименти за оперативно справяне с конкретни проблеми, както и отзивчивост от страна на това ръководството на МВР. Все пак Попов посочи, че трябва да се види финалния вид на законопроекта, за да се даде окончателна оценка.

Липсата на психологическа и правна подкрепа, военизираният стил на управление и влошената комуникационна среда са сред част от другите фактори, обособили се и потвърдени в рамките на проекта.

Подобрявайки условията за труд, политическото ръководство е убедено, че ще се повиши и мотивацията на служителите, а с това и доверието към институцията, отчете зам.-министърът и още веднъж подчерта полезността на подобни срещи и бе категоричен, че кабинетът е отворен за активен диалог със синдикатите.

Като част от реформата се предвижда изравяне на административния и оперативния баланс в определени общини, където по думите на Маринов се получава така, че 46% процента е администрацията или хората, занимаващи се с така наречената спомагателна дейност. Именно в такива общини се случва хората да заплащат за охрана на частни фирми, призна Маринов. „Това министерство трябва да генерира сигурност, а за да се случи това трябва да увеличим редовия оперативен състав, като разбира се не подценяваме администрацията."

До края на годината подобни случаи на съотношение почти 50:50 трябва да бъдат премахни, като само 20% да останат служителите в спомагателната дейност, а до юли 2014 година съотношението трябва да бъде 15 към 85%, категоричен бе Маринов.