Атлантическият клуб е дългогодишен и ценен партньор на американското посолство тук в България и за мен е удоволствие да се присъединя към забележителния списък от посланици, които са се изказвали пред вашата аудитория.
Това заяви посланикът на САЩ Марси Рийс в речта си пред Атлантическия клуб. Срещата се състоя при огромен интерес в Хотел Шератон и в присъствието на бившия премиер Сакскобургготски.
Съединените щати и България вече се радват на продуктивно партньорство, което обхваща много области, заяви посланик Марси Рийс и посочи някои от тях - сигурността и науката, енергетиката и образованието, изкуствата и археологията.
Тя посочи още, че през септември тази година ще се отбележат 110 години от установяването на двустранни дипломатически отношения, което е повече от един век американско-българско приятелство.
Аз съм от хората, които продължават да вярват, че Европа е най-важният партньор на САЩ. Европа е нашият най-голям търговски партньор, с който сме съюзници в най-важния военен съюз в света, и с който имаме общи глобални възгледи, каза още тя. В речта си Марси Рийс разказа и за свои впечатления от България.
„Откакто съм пристигнала в България, аз се вслушвам в това, което хората в България искат от нашите двустранни отношения, за да мога да направя така, че съвместната ни работа да отговаря на общите ни нужди. На срещите си с български граждани в София и извън столицата те ми разказват за нещата, с които се гордеят в България, а в моменти на откровеност и за нещата, които искат да променят, така че техните деца и внуци да наследят една просперираща, по-сигурна България със силни демократични институции." каза посланикът н САЩ.
„Нашето сътрудничество като съюзници със сигурност повишава нашата колективна сигурност, но също така има и други ползи. То създава трайна връзка между български и американски военнослужещи и подобрява оперативната съвместимост между нашите две армии." посочи още в речта си Марси Рийс.
Като друг важен аспект на партньорството американският посланик посочи сътрудничеството в областта на енергетиката.
„Сигурните енергийни доставки са в основата на благоденствието на човечеството още от древни времена, но това важи с още по-голяма сила от зората на индустриалната революция до днешни времена.", категорична бе тя.
Тя посочи, че би било разумно да търсим разнообразни и надеждни източници на енергия. По думите й има бъдеща възможност САЩ да се превърнат в нетен износител на природен газ, добавяйки, че цената на електроенергията за американските потребители падна значително в последните няколко години благодарение на големите количества природен газ в шистите. Икономическите връзки и насърчаването на бизнеса са друга област, в която наистина бихме искали да видим растеж в близките години, допълни американският посланик.
„Увеличаването на икономическото сътрудничество може да привлече необходимия капитал за инвестиции, да създаде работни места за местните общности тук, както и да доведе до появата на нови идеи и модерни технологии. Само „Хюлет Пакард", „Ай Би Ем", „Ню Бояна Филмс" и „Джонсън Кънтролс" заедно дават работа на близо 10 000 висшисти тук в София. Тези компании са тук, защото вярват в талантливата работна сила в България и в бъдещето на тази страна.", коментира още в речта си американският дипломат.
За да могат компаниите да идват и да успяват в България обаче, ние всички трябва да работим заедно, за да осигурим атмосфера на откритост, предсказуемост и партньорство, в която бизнесът наистина да има глас в икономическата визия на страната, убедена е Марси Рийс.
Като най-чувствителната част от отношенията между двете страни Рийс посочи общата работа в борбата с организираната престъпност и укрепване върховенството на закона в България.
Борбата с престъпността е нещо много повече от полицейска работа. Тя изисква способна и ефективна прокуратура, както и решителна и безпристрастна съдебна система. Събитията от последните месеци показаха, че има значителен интерес в България да се създаде прокуратура и съд, които могат действително да защитават върховенството на закона. Забелязва се напредък в това отношение.
Изборът на Висш съдебен съвет и на Главен прокурор включваха сериозно проучване на качествата на кандидатите и се проведоха по един по-прозрачен от преди начин, въпреки че все още има какво да се желае, сподели американският посланик.
В края на краищата бъдещето на българо-американските отношения зависи най-вече от нашите граждани, каза в заключение посланик Марси Рийс.
Нашите официални програми и партньорства биха могли да очертаят рамката за сътрудничество, но действията на отделните граждани са тези, които превръщат тези неща в реалност.
be_free
на 31.01.2013 в 07:25:08 #20Продължение: Разбира се, добивът на шистов газ няма да бъде прекратен в близко бъдеще. Съвсем скоро обаче ще стане ясно че очакванията за непрекъснати ниски цени (които стимулират бизнес плановете в енергийната индустрия и климатичните стратегии на водещите екологични организации) са били илюзорни. Впрочем, още днес е ясно, че идеите за превръщането на САЩ в голям износител на газ, или че американците ще инсталират газови уредби на милиони автомобили и камиони, няма да се сбъднат. Един въпрос обаче все още остава неясен: какъв е показателят за ефективността на енергията (ЕROEI) при добива на шистов газ по метода на хидравличното разбиване? В тази сфера липсва заслужаващ доверие анализ. Но, ако този коефициент се окаже близък до онзи на шистовия петрол, добиван в слабодостъпните пластове Бакен в Северна Дакота (6:1 или по-малко, по някои данни), тогава добивът на шистов газ ще продължи само докато продължава субсидирането му от традиционния петрол и газ, чиито коефициент EROEI е значително по-висок. Във всеки случай вече е ясно, че „ресурсните песимисти” отново са се оказали прави. Само че върху тях виси „проклятието на Касандра” – въпреки че са прави, никой не се вслушва в това, което говорят. Аз обаче все още се надявам, че ако продължим да бъдем прави достатъчно често, това проклятие ще бъде преодоляно. Ще видим.
be_free
на 31.01.2013 в 07:24:35 #19Продължение: Очевидният подтекст на всичко това е, че, така или иначе, пазарът сам ще се балансира. Сондажите и добивът ще намалеят (скоростта на сондирането вече започна да спада), а цените ще се повишат, докато добивът отново не стане рентабилен. Това обаче ще означава, че САЩ ще разполагат с по-малко (а не повече) газ, отколкото днес и този газ ще бъде скъп. Кой би могъл да си представи доскоро подобно нещо? Споменатата по-горе статия на Краус и Липтън в «Ню Йорк Таймс» не анализира кой знае колко дълбоко данните, които карат специалисти като Бърман и Хюз да гледат песимистично на бъдещите перспективи за добива на шистов газ, а именно изключително високите темпове на изчерпване на кладенците и стремежа на сондьорите да започват с експлоатацията на най-перспективните обекти, поради което бъдещите добиви ще се осъществяват в участъци с все по-малки запаси. По-подробен анализ на въпроса, който отива далеч отвъд проблемите за финансовите загуби и липсата на средства на компании като Chesapeake и други, използващи хидравличното разбиване, се съдържа в наскоро появилите се статии на Джонатан Калахън „Краят на газовият бум” (5) и на Гейл Туирбърг „Защо шистовият газ едва ли ще реши енергийните проблеми на света” (6). Междувременно, Дейвид Хюз завършва продължението на нашумялата си статия, което ще се появи през януари 2013 и в което се анализира ситуацията с нетрадиционния петрол и природен газ от всички видове в Северна Америка. По време на подготовката и той е направил всестранно проучване на 30 различни залежи на шистов газ и 21 залежи на шистов петрол и петрол от труднодостъпни пластове – общо 65 000 кладенца. И, съдейки по всичко, повтарящият се сценарий на бързото изтощаване и силно преувеличената способност на шистовите породи да позволят радикално нарастване на газовия добив, е валиден за всички региони на САЩ, при това както за газа, така и за петрола. Опитвайки се да гарантират своята петролна и газова сигурност, американците, на практика, се обричат да бъдат приковани към сондажните кули за да компенсират спада на добивите и да покрият нарастващото търсене, като ще им се наложи и да се примирят с вредното странично въздействие върху околната среда на нарастващия брой кладенци и използването на хидравличното разбиване.
be_free
на 31.01.2013 в 07:24:11 #18Продължение: Още в началните етапи на шистовия бум обаче, известният геолог Арт Бърман подаде сигнал за тревога (1). Скоро към него се присъедини и колегата му Дейвид Хюз, подготвил обширен критичен доклад за Post Carbon Institute под заглавие "Дали природният газ ще тласне напред американската икономика през ХХІ век", предисловието към който имах удоволствието да напиша (2). Днес Бърмън и Хюз продължават с "еретичните" си твърдения - според тях, неотдавнашният бум в добива на шистов газ първоначално е бил свързан не с новите технологии или открития, а с високите цени. В периода 2005-2008, когато намаляха доставките на обикновения природен газ заради изтощаването на запасите му, цените на този енерганосител нараснаха до 13 долара на милион британски топлинни единици (БТЕ) при положение, че през 90-те години на миналия век бяха само около два долара (1 млн. БТЕ = 27,8 куб.м природен газ - б.р.). Именно тези високи цени стимулираха използването на скъпите технологии за сондиране на труднодостъпните пластове. Така в Хейнсвил, щата Тексас, с неговия пласт от глинести шистови скали, започнаха да се стичат много компании, които плащаха за да получат лицензи за разработката на полезни изкопаеми и светкавично пробиха няколко хиляди газови кладенци. Бързите темпове на изтощаване на кладенците и високата себестойност на добива оставаха скрити зад стремителния ръст на добивите и изкуствено поддържания ажиотаж. Тъй като новите газови доставки се появиха достатъчно бързо, цените на газа паднаха под 3 долара за милион БТЕ, което в повечето случаи е под реалната себестойност на добива. От този момент нататък, за производителите стана въпрос на живот и смърт да привличат все по-голям инвестиционен капитал за да поддържат оборота на наличните средства. Тоест, на практика, това си беше финансова пирамида. В онези начални години на шистовия бум почти никой не искаше да чуе за проблемите, породени от този бум - например за нуждата от огромни водни количества за осъществяване на хидравличното разбиване, за крайно негативното въздействие върху климата на неконтролираните емисии на метан в атмосферата, за заплахата за грунтовите води поради неправилното циментиране и обшивка на газовите кладенци, за прекалено високото налягане в кладенците, за миграцията на газ от нови и изоставени кладенци, за неспособността на пречиствателните станции, занимаващи се с отпадните води, да се справят с производствената вода, за подземното инжектиране на отпадъчни води, за неправилния контрол на ерозията и седиментите и т.н., както и за нереалистичните прогнози относно доставките и цените, публикувани от добивните компании. Добре си спомням, какво се случи, когато се опитах да обясня тази ситуация на Екологичния форум в Аспен, през 2010, по време на сесията, посветена на бъдещето на природния газ. Със същия успех можех да се опитам да убедя аудиторията си, че мога да говоря с марсианците с помощта на зъбните си пломби. Та нали властите толкова усърдно ни внушаваха, че ситуацията коренно се е променила и занапред природният газ ще става все по евтин и ще го имаме в излишък. Тези "очевидни истини" се повтаряха в безброй статии в големите медии, като най-показателна сред тях беше статията Клифърд Краус в "Ню Йорк Таймс", озаглавена "Ще имаме гориво!" и публикувана на 16 ноември 2010 (3). Днес обаче и Краус, и "Ню Йорк Таймс" вече говорят друго. В статията "След газовия бум", написана от Краус съвместно с Ерик Липтън и появила се на 21 октомври 2012, се посочва, че "... в момента газовата треска се оказва губеща за много компании, проучващи петролните и газови находища, както и за хилядите им инвеститори". В тази връзка Краус и Липтън цитират президента на ЕxxonMobil, според който: "Днес всички сме губещи... Вече не правим пари, а търпим загуби. Всички губят" (4). Съдейки по всичко, газовите компании са пробили прекалено бързо твърде много кладенци, което е довело до падане на цените на газа под реалната себестойност на добива. Звучи ли ви познато?
be_free
на 31.01.2013 в 07:22:37 #17Шистовият балон в САЩ е обречен да се спука През последните три-четири години повечето американски медии не спират да тръбят за "променящите се правила на играта в енергийния бранш", свързани с големите количества "шистов газ", добиван с помощта на технологиите на хоризонталното сондиране и хидравличното разбиване на шистовите скални пластове. От кладенците в Тексас, Оклахома, Луизиана, Арканзас и Пенсилвания беше добито такова количество природен газ, че разработващите ги компании, Департаментът по енергетиката на САЩ и дори двамата кандидати на последните президентски избори в края на 2012 единодушно декларираха, че Америка може да разчита на изобилни количества евтин газ през следващите поне сто години! На свой ред, някои екологични организации побързаха да обявят, че електроенергийните компании вече могат да се откажат от замърсяващите околната среда каменни въглеща - и действително консумацията на въглища рязко падна, тъй като електроцентралите започнаха да преминават към по-евтиния природен газ. Анализаторите в енергийната сфера дори прогнозираха, че автомобилите и камионите на американците скоро ще преминат изцяло на природен газ, а САЩ ще започнат да изнасят в Европа втечнен природен газ с танкери.
pa
на 31.01.2013 в 00:49:34 #16До ЛАЙНОМЕТОВ Като чета коментарите май сте само един от всичките,който кротко и ясно си казва мнението,без да обижда този или онзи. Явно ви е широко олколо вратленцето . Мисличките като че ли сте взели от господата на снимката.Взели сте им чипа или господата на снимките са го взели този от вас. Цял свят е пропищял от шеврон и тази технология която прилагат. Собственните им инжинери,които са напуснали фирмата обясняват в няколко филма нагледно показват,че тази тхнология е пагубна не само за местните жители ,ами променя и предизвиква тотално разместване на земните пластове от което се получават разрушителни земетресения. А за миризмата на газ и контаминирането на водоносните източници да не говорим. Бързо забравихте земетресението в Перник.Явно не живеете там.Кога е имало друг пут такова разрушение в Перник?
velikiat
на 30.01.2013 в 22:18:24 #15Konstantin
на 30.01.2013 в 22:11:21 #14"Червената агентура" работи с отвъдокеанската и който не вижда това е нещастник! Шистовия газ се добива с цената на отравяне на природата в глобални мащаби - отравяне на подпочвените води, на самата почва с химикалите, с които се разбиват процепите за изтичане на газа. Това в никакъв случай не интересува Шеврон или нейният рекламен отдел - правителството на САЩ. За тях ние сме тарамбуки и няма защо да ни жалят. достатъчно е да има продажници на власт, на ксоито също толкова им дреме за България и българите, и нещата се пекат.
Полковника
на 30.01.2013 в 20:04:18 #13Тhe Canadian | 30.01.2013 16:15 Поклонете се комунасти гурливи пред тая умна и секси лейди поклон покло ============================================================= Абе, тъпак! Ти бабички ли ебеш бе
Не мога......не мога....няма да такъв идиот не,,,

velikiat
на 30.01.2013 в 19:35:01 #12Despair
на 30.01.2013 в 19:06:07 #11Започва втори етап от голямата свалка за българският шистов газ! Не мислете, че САЩ ни мислят доброто и ще ни помогнат за някаква диверсификация на газовото задоволяване на страната с по-евтин от руският газ. Фирмата Шеврон в САЩ на потребителите си продава газа по $ 85 .- за 1000 м.куб. а на нас бъдете сигурни, че нашият газ, който те ще смучат от шистите ни, ще ни го продават минимум по $ 480.- и повече, като ще ни задължат да си напишем закон, че ще го купуваме поне 30 години на цена не по-ниска от тази! По-висока може, при изменение на конюнктурата! Вероятно е, сделката да стане до изборите! Бърза се защото новото правителство, може да не е толкова услужливо настроено, към чуждестранните обирджии! А, комата е огромен! Излязохме по-наивни от освободилите се колонии и запада ни съдра кожите, иззе ресурсите и сега се гласят да ни изплюят и от ЕС, като ненужна сгурия!
Apostat
на 30.01.2013 в 17:19:11 #10Г-жо Рийс, Къде ги видяхте 110-те години дружба? През двете световни войни бяхме врагове. През втората дори Ви обявихме война, а Вие в отговор сринахте София. След това 45 години пак бяхме врагове, защото Вие ни подарихте на руснаците.
Джурналист
на 30.01.2013 в 17:18:20 #9Ама как само най-доброто ни мислят, а ние все най-бедните си стоим. Ех какво нещо е да си колония.
Кинтаро
на 30.01.2013 в 17:14:10 #8Като се вслушва в мнението ни да се разкарва от България и тя и аверите и шистовия и гЪз!!!
pa
на 30.01.2013 в 15:47:05 #7Итересно защо на всеки американски посланник у нас първата работа е да започне да ни убеждава ,че нашата дружба почива на разбирателсрво и взаимно уважение.ВТората му работа е да започне да ни убеждава колко безопасно е добиването на шистов газ. Тъй като в България има не само хора които са неосведомени,алчни и коруптни и за всеки паднал долар от джоба на американския ни равноправен партньор е готов да продаде народа си и неговото бъдеще.Има и хора информирани ,събрали опит в чужбина и които не си затварят очите и ушите за най-опасното и доказано многобройни недостатъци,включително и засилване на земетръсната дейност ,както и замръсяване на питейната вода,пчвата и превръщането на добруджа в една проблемна област и унищожена природа. Третата работа на американския посланник е да види кои са противниците на американската инвазия под прикритието на шистовия газ и съответно да намери начин да ги отстрани от такива постове ,които могат окажат противодействие на американските инвазори.Ако може настройват партиите една срещу друга и те сами се свиват под натиска. Ако искаха наистина да помогнат на България щяха да си платят наема за военните бази.ИЛи пък щяха да окажат натиск на Турските си съюзници да изплатят заграбените земи на тракийските българи.Или щяха ....Но не .Те нямат никакво намерение да помагат на никого с нищо.Само искат да грабят,което е и най лесното но по възможност законно ,както правят за златните рудници.За тях е изгодно да имат послушни маши ,които искат само да ги гъделичкат по гушката и да ги потупват по гърба....ЖАлка работа.НЯма ли най после един свестен човек да застане начело на тази хубава и богата страна България?
pa
на 30.01.2013 в 15:46:01 #6Итересно защо на всеки американски посланник у нас първата работа е да започне да ни убеждава ,че нашата дружба почива на разбирателсрво и взаимно уважение.ВТората му работа е да започне да ни убеждава колко безопасно е добиването на шистов газ. Тъй като в България има не само хора които са неосведомени,алчни и коруптни и за всеки паднал долар от джоба на американския ни равноправен партньор е готов да продаде народа си и неговото бъдеще.Има и хора информирани ,събрали опит в чужбина и които не си затварят очите и ушите за най-опасното и доказано многобройни недостатъци,включително и засилване на земетръсната дейност ,както и замръсяване на питейната вода,пчвата и превръщането на добруджа в една проблемна област и унищожена природа. Третата работа на американския посланник е да види кои са противниците на американската инвазия под прикритието на шистовия газ и съответно да намери начин да ги отстрани от такива постове ,които могат окажат противодействие на американските инвазори.Ако може настройват партиите една срещу друга и те сами се свиват под натиска. Ако искаха наистина да помогнат на България щяха да си платят наема за военните бази.ИЛи пък щяха да окажат натиск на Турските си съюзници да изплатят заграбените земи на тракийските българи.Или щяха ....Но не .Те нямат никакво намерение да помагат на никого с нищо.Само искат да грабят,което е и най лесното но по възможност законно ,както правят за златните рудници.За тях е изгодно да имат послушни маши ,които искат само да ги гъделичкат по гушката и да ги потупват по гърба....ЖАлка работа.НЯма ли най после един свестен човек да застане начело на тази хубава и богата страна България?
Джурналист
на 30.01.2013 в 15:25:51 #5Теб може да не те интересува, ама Монката пръв на амбразурата ... Една сълза ще отрони за шистовия газ. А, те били две Монки на снимката
Полковника
на 30.01.2013 в 15:20:12 #4Посланик Рийс ни разказа за шистовия газ в САЩ НО, НА НАС НИ Е ПРЕЗ КУРА ЗА ШИСТОВИЯТ ГЪЗ
Ata
на 30.01.2013 в 15:18:51 #3Цялата й рода на Марси са едри риби в нефтения бранш - много ясно, че ще рекламира шистовия газ, мизерницата! А междувременно градът в центъра на най-голямото им находище, Марселъс, забрани фракинга! Само дето на големите риби не им е изгодно това да се разчува! http://www.syracuse.com/news/index.ssf/2013/01/marcellus_board_votes_unanimou.html
Asparyx
на 30.01.2013 в 15:06:17 #2Джурналист
на 30.01.2013 в 15:03:53 #1Вечна ДРУЖБА! Вечна ДРУЖБА! А целувки, уста в уста няма ли да има?
Само не разбирам, как може толкова прости хора да живеят на тази територия наречена България.