Законопроектът за колекторските фирми, който бе гласуван на първо четене в парламента, има пропуски, които крият риск за националната сигурност. Това заяви председателят на Асоциацията за защита на потребителите Пейо Майорски по повод "Закон за събиране на вземания по потребителски договори".
Това е причината от Асоциацията да настояват този законопроект да бъде оттеглен и преработен изцяло. Поправки между първо и второ четене няма да доведат до съществени промени, като например - вкарване на банковия сектор в полето на този проектозакон.
Той се позова на думите на вицепремиера и министър на икономиката и индустрията Корнелия Нинова, която заяви от трибуната на парламента, че проблемът с колекторските фирми е описан в доклад на ДАНС като "заплаха за националната сигурност". Това е показателно за мащабите на този бизнес.
Част от водещите компании в сектора са с неясен произход както и индиректната връзка между бързите кредити и колекторските фирми. Компаниите за събиране на дългове са по Търговския закон наравно с кварталния супермаркет. Фактът, че именно ДАНС се занимава с този въпрос, е показателен за спешната нужда от работещ и всеобхватен закон, регулиращ дейността на тези фирми, смята Майорски.
Той припомни, че на заседание на парламентарната Комисия по икономическа политика и иновации са предупредили депутатите, че чл. 2, ал. 2 от закона изключва всички финансови институции, фигуриращи в регистъра на БНБ. Справката показва, че там са както фирми за бързи кредити, така и колекторски, при това едни от най-големите. На практика големите играчи в сферата на бързите кредити и събирането на вземания няма да бъдат обхванати от този проектозакон.
Нещо повече чл. 2, ал. 2 изключва и самите банки от обхвата на законопроекта, а те са основният клиент на колекторските фирми, защото чрез продажбата на проблемни кредити изчистват портфейлите си. Текстовете на закона трябва да са ясни и да не пораждат спорове и различни тълкования, а в случая депутати и юристи нямат ясен отговор за обхвата на този проектозакон.
Предварителните данни на БНБ за първото тримесечие на 2022 г. показват, че отпуснатите бързи кредити са се увеличили с близо 25% на годишна база, а вицепремиерът Нинова обяви, че бизнесът на колекторските фирми възлиза на над 4 млрд. лв. Като се има предвид инфлацията, непрекъснато увеличаващите се цени на горива и отопление, и други макроикономически фактори, вероятно тенденцията за ръст на бързите кредити ще се запази, смята Майорски.
Чл. 3 и чл. 5 от законопроекта превръщат колекторите в монополисти на вторичния пазар за вземания, като дават само на тях правото да изкупуват дългове. Примомняме, че свободната стопанска инициатива е гарантирана в чл. 19 от Конституцията. Колизията е налице и със Закона за задълженията и договорите в чл. 99, който дава на кредитора свободата да прехвърля вземания като е задължен да уведоми за това длъжника.
Предложеният проектозакон не покрива Директива (ЕС) 2021/2167 директиви 2008/48/ЕО и 2014/17/ЕС", която урежда именно дейността на колекторските фирми и функционирането на вторичния пазар на кредити. С членството си в ЕС, България е задължена да транспонира всяка директива в националното законодателство. Ако бъде приет в този си вид, законопроектът ще осигури на колекторските фирми още няколко години свободата да не попадат под специална регулация.
USD
CHF
EUR
GBP
