Постоянни общи правила за техническо и финансово отчитане на проектите с европейско финансиране поискаха от Българската стопанска камара.

Предложенията на българския бизнес към антикризисния пакет на кабинета са част от мерките, които са записани в пакет от 12 искания заследкризисно възстановяване, предаде БНР.

 От БСК настояват правилата за европейските проекти да са валидни за всички оперативни програми и да са ясни още при кандидатстването.

Едно от техните искания е да се ограничи до 30 календарни дни срокът за оценка на проектите по оперативните програми. Те настояват и да се увеличи размерът на авансовите плащания по проектите до 30% .

Друго предложение е за ограничаване на участието на фирми изпълнители и подизпълнители от страни извън ЕС, в които се субсидират износът и строителните услуги.

Предложение на БСК е да се реорганизира Съветът за икономически растеж в Антикризисен икономически съвет към премиера. Камарата аргументира предложението си със становището, че съветът практически не работи, и изтъква необходимостта новата формация да има редовни заседания поне веднъж месечно, както и извънредни заседания по конкретни поводи.

Ръководството на Българската стопанска камара предлага като антикризисна мярка при необходимост от повишаване на ликвидността на финансовата система държавата да предвиди от резерва или чрез международни финансови институции предоставянето на разположение (stаnd by) на ресурс в размер до 5 млрд. лева на Българската банка за развитие (ББР). Това е една от антикризисните мерки на работодателската организация, приети от УС на БСК.

Друго предложение на БСК е НАП (вкл. НОИ) да направят промяна в софтуера си, така че да стане възможно данъчно-осигурителните плащания да се извършват с едно платежно нареждане.
Разпределението на средствата по съответните фондове да се извършва на основата на електронни записи. По изчисления на камарата тази промяна ще намали разходите на бизнеса с над 100 млн. лв. годишно.

Работодателската организация иска да се въведе ограничение за изплащане на допълнително материално стимулиране на заетите в бюджетния сектор, предвидено с нормативни актове, в размер не повече от 10 процента от предвидените средства във фонд "работна заплата".