Парламентът реши да удължи работното си време, за да обсъди преди лятната ваканция на депутатите предложените промени в Конституцията, свързани с пакта "Дянков".

Опозицията на няколко пъти опита без успех да вразуми колегите си от ГЕРБ да бъде отложена тази точка за след ваканцията, а не за следобеда преди нея. От ГЕРБ обаче бяха непреклонни и решиха днес да приключат с обсъждането по промените в основния закон.

47 депутати от управляващата партия в зала преброи червеният депутат Любен Корнезов. Затова по думите му БСП няма да участва в дискусията по промените в Конституцията.

Това е унизително, заяви Корнезов. Никога досега за 20 години парламентът не е стигал толкова ниско в обсъждането си на основния закон, подчерта той. По думите му няма по-сложен закон от Конституцията. Според него обаче от ГЕРБ не се отнасят с нужната отговорност към основния закон.

ГЕРБ бърка Конституцията с една готварска книга, смята Любен Корнезов.

Припомняме, за промяна на Конституцията се изискват класовете на повече от две трети от депутатите, или 181 гласа.

Трябва да има национален консенсус, за да се стигне до ситуация, в която огромна част от парламента да подкрепи промените в Конституцията, заяви от своя страна Мартин Димитров по време на дебатите. Той смята, че в момента в залата няма консенсус за приеманите промени.

Димитров препоръча на финансовия министър Симеон Дянков да проведе задълбочени консултации с всички парламентарни групи за постигането на консолидирано решение. Така според синия лидер ефектът от промените да бъде по-силен.

Мартин Димитров призова управляващите да потърсят диалог с опозицията, защото със силови мерки няма да успеят да наложат промените в основния държавен закон.
Трябват ви 2/3, във всяка парламентарна група има разумни хора, а всички разумни хора може да бъдат достигнати чрез разумни разговори, изтъкна синият лидер.

СДС подкрепят фискалните правила. Въпреки че немската икономиката е най-стабилната, тя прие още по-строги правила от тези, предлагани тук, изтъкна Мартин Димитров и допълни, че тези правила давали резултат.

Световната финансова и икономическа криза и неблагоразумните фискални политики в голяма част от държавите-членки на Европейския съюз в периода на икономически подем доведоха до значително влошаване на фискалните позиции, изтъкват вносителите в мотивите към проекта за изменение на основния закон.

Предлаганите изменения и допълнения в Конституцията са продиктувани от необходимостта от осигуряване на приемственост във фискалната политика. В глава първа „Основни начала" на Конституцията се предлага да се допълни чл. 4, като се създаде ал. 4, която гласи: „Република България провежда предвидима, последователна и устойчива фискална политика.".

През годините на прехода фискалната политика често се оказваше заложник на конюнктурни политически решения, които не винаги отчитаха реалното състояние на икономиката и очакванията за нейното развитие в средносрочен план, смятат от ГЕРБ.

Липсата на приемственост във фискалната политика, както и вземането на решения за определени разходни политики, без да се държи сметка за многогодишното им влияние за държавата, особено характерно за периода преди избори, забавяше процеса на провежданите структурни реформи и водеше до несъответствие между обещанията на правителствата и възможностите на бюджета, смятат още вносителите.

Политиката по отношение на данъчните ставки, което също трябва да залегне в Конституцията е една от най-важните политики, провеждани от държавата, защото чрез нея държавата осигурява информираност за преразпределянето на финансов ресурс от икономиката към публичния сектор.

В парламента пристигна и финансовият министър Симеон Дянков, който цял ден бе издирван от медиите във връзка с казуса „Лукойл".

От пресцентъра му обаче информираха, че министърът няма да говори по темата с медиите в парламента, а по-късно - заедно с премиера Бойко Борисов, по време на събитие в новата спортна зала.

Въпросното събитие, което трябваше да започне в 14,30 часа пък е отложено, за да могат там да се съберат и премиер, и финансов министър.