Директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров постави ултиматум на Народното събрание - дава на парламента короната на средновековните български царе, ако депутатите приемат на второ четене Закона за българското гражданство, който ще помогне за решаването на проблема с демографския срив.
Припомняме, става дума за законодателни промени, с които се предвижда хората от български произход да придобиват българско гражданство по облекчен ред, като се въвежда понятието "близък роднина".
Ако приемат този закон, депутатите ще докажат, че са държавници, смята проф. Димитров, който представи в кабинета си короната.
Проф. Димитров подчерта, че средствата за изработката на короната били намерени бързо и държавни пари не са били необходими. След като златото било налице, бързо се появил и спонсор за бисерите. Те били осигурени от собственичка на магазин за продажба на бисери.
Короната не е символ на монархия, а на държавност, категоричен е директорът на НИМ.
На 23 декември всеки ще може да види короната на българските царе от Средновековието в НИМ, като музеят ще бъде отворен за посетители, които могат да разгледат възстановеното копие безплатно.
Съдбата на оригиналните български корони е печална и нито една не е запазена до наши дни. Короната на Първото българско царство е пленена в Преслав, заедно с цар Борис II през 971 г., при превземането на столицата от войските на византийския император Йоан Цимисхий. Тя е била отнесена в Константинопол и там следите ѝ се губят. Същото се е случило и с короните, носени от цар Роман, пленен в Скопие през 992 г., и с цар Самуил в 1018 г.
При обявяването на успешното освободително въстание на Асен и Петър в 1185 г. короната, изработена вероятно специално за целта, е била сложена на главата на Петър, но в 1204 г. папа Инокентий III е подарил корона на цар Калоян, изработена във Ватикана. Тази корона носят всички български царе до Иван Шишман включително, припомни проф. Божидар Димитров. В 1395 г. короната попаднала в ръцете на турците и следите ѝ са се загубили.
Царете на Третото българско царство - Фердинанд и Борис III, не са имали корони. Така българските музеи са лишени от възможността да експонират короните на своите владетели.
Късно копие е и известната корона на унгарския крал Ищван, която не е изложена в националния музей, а в унгарския парламент.
USD
CHF
EUR
GBP
prof-d-i-n-georgi-atanasov
на 28.12.2015 в 19:06:24 #1По повод възстановената средновековна корона на българските владетели по идея на Божидар Димитров и изложена в НИМ – София е редно да се внесат някои уточнения, понеже чета всякакви тълкувания, често неверни или полуистинни. 1. Короната отразява реалностите от ХІІІ-ХІV в. С някои допълнения това е добра възстановка на короната на цар Константин Тих от 70-те години на ХІІІ в., с която е показан върху стенописно пано в Боянската църква. Пратих на Божидар преди време няколко рисунки примерни възстановки, които като цяло са спазени. Но! а. Тази корона не е подарък от папа Инокентий ІІІ на крал /според папата/ Калоян, защото папата не познава феномена корона-камелавкион и никога на никого не я е давал. Латинските императори в Константинопл са овенчани с камелавкион през ХІІІ в., но никога от папата! В заглавката на писмото от 1204 г. до Калоян на папа Инокентий е изобразена съвсем друг тип корона, идентична с изобразената корона в писмо от 1205 г. на същия Инокентий ІІІ до унгарския крал /тези изображения са копия от ХVІ в. на оригиналните писма/ и сходна с короните, с които са изобразени латинския крал на Кипър Гоидо І и латинския кипърски крал Хенри І от втората половина на ХІІІ в. - всички папски подаръци. Това обаче не са полусферични корони, а нещо подобно на стефанос. Прочее унгарската корона няма общо с короната която папата дава на унгарския крал. Известната унгарска корона в Парламента е женска корона, дарена около 1075 г. от византийския император Михаил VІІ на съпругата на крал Геза І. По късно допълвана с готически орнаменти по периферията и накрая с кръстачка с кръст и станала "конституционна" унгарска корона през ХІІІ в. 2. Полусферичната корона камелавкион всъщност е реплика на шлема на Константин Велики подарен му от съпругата му Фауста, който бил златен и обсипан с перли и скъпоценни камъни. Като вотивна корона тя е била увесена над олтара на храма Св. София и до така степен е сакрална, че никои ромейски император не се докосвал до нея до края на ХІ в. Първият ромейски василевс коронован с полусферичен камелавкион, реплика на константиновата корона-шлем, е Алексий І Комнин в края на ХІ в. и едва тогава, редом с ниския стефанос, става "конституционна" корона на Империята 3. Първият владетел, короновал се със сакралния за империята и християнския свят полусферичния "константинов" камелавкион е българският цар Симеон Велики през 918 г. Това е отразено косвено от писмата на папа Николай и василевса Роман І до същия Симеон и изобразена детайлно върху два типа печати на цар Симеон с всички подробности - полусфера с два кръстосани обръча обсипани с перли и камъни и кръст на върху на полусферата, както и наличието на пропендулите. Върху другите печати Симеон е с другата, ниската императорска корона стема с кръст над начелника и пропендули. Забележително е, че в ранните си печати цар Петър І е със стема, но в по-късните отново, подробно Симеон провокира империята, като се изобразява с камелавкиона на Симеон Велики. 4. До цар Иван Асен ІІ българските владетели на Второто царство ползват ниската императорска стема. Първият владетел на Второто българско царство увенчан със сакралния камелавкион е цар Иван Асен ІІ изобразен в скалната църква св. Арахангели - т.нар. Затрупана църква в Иваново. Ангел господен го коронова с полусфуричен камелавкион, ползван от наследниците му до края на ХІV в. 5. Короната на кесаря /кесар не значи точно цар!/ Тервел е т. нар. кесарски нисък стефанос, който никога не е имал кръст и пропендули. Върху печата от Дъмбартът окукс Тервел не е изобразен с кесарска корона, а с воински кесарски костюм - пленена ризница, копие и полусферичен шлем обкичен кесарска диодема - стефанос с една челна камера но без кръст и пропендули. Кръст и пропендули могат да имат единствено императорските /царските/ корони. Този кесарски шлема е пунктуално описан от Константин Багрянородни по повод един триумф в Константинопол през 830 г. , в който до императора Теофил язди кесаря Алексий Мозеле облечен в позлатена плетена ризница /не люспеста или мускулеста лорика каквито ползват императорите/ с копие със златен връх на рамото и златен шлем обкичен с кесарския венец стефанос - съвпаденията с печата на Тервел са 1: 1! Така стоят нещата. Когато се обсъждаше националния герб преди много години бях направил проект с един художник именно с камелавкиона на цар Симеон Велики и цар Иван Асен ІІ увенчаващ лъва от скиптъра /?/ на кагана патриций Кубрат от Малая Перещепина, но "умниците" избраха корона с кръстове по периферията. Корона с кръстове се слага на главата само на мъртвия владетел, след като му се смъкне преди полагане в саркофаг истинската корона. Този ритуал е описан подробно в Либер понтификалис и други извори, французите са издали голяма книга по този повод (Le roi est mort) - но кой да чете - учените у нас смятат за луди! Иначе - Здравей и по-важното СВЕТЛИ ПРАЗНИЦИ! Проф. дин /не че титлите и званията вече имат нужното значение особено след „реформата”, т . е закона на мин. Игнатов преди 4 г./ Георги Атанасов.