Проф. Стефан Попов: Президентът е прав да сезира КС за ограничените права със Здравния закон

Не е редно днес да подпишеш един закон, а утре да изпратиш искане за противоконституционност. Това е извън чисто политическия контекст и конституционно погледнато, обясни пред БНР Стефан Попов, професор по политическа философия в Нов български университет и изпълнителен директор на "Риск Монитор".

Коментарът му бе преди заседанието на Конституционния съд по искането на президента Румен Радев да бъдат обявени за противоконституционни текстове от Закона за здравето (свързани с преминаването от извънредно положение в извънредна епидемична обстановка). Според Попов само парламентът може да ограничава права.

Радев подписа Закона за здравето, но дава текстове на Конституционния съд

За да не прекъсва социалната и икономическа подкрепа в криза

Според него извънредната обстановка, положение или ситуация са от едно синонимно гнездо и това не е действителният конституционен проблем.

"Действителните конституционни проблеми са два-три. Този, с който се занимава президентът, са правата. В случая той е генерално прав в искането си. Конституционен проблем има", категоричен е професорът.

Според него не е възможно според която и да е Конституция да се ограничават правата от изпълнителната власт, независимо от обстановката, ситуацията или каквото и да е. Гражданските права са гарантирани като основни права и ограничаването им не само става по определен ред с определени процедурни стъпки. Само парламентът може да ги ограничава. "Той не може да делегира тази власт със закон на Министерския съвет, на изпълнителната власт. И второ - всичко това става временно, винаги с определени срокове, които трябва да се гласуват в парламента", категоричен е проф. Попов.

Моментално обнародват измененията в Закона за здравето

В извънреден брой на Държавен вестник

"Цялата тази интрига и история с промените в Закона за здравето говори за правната култура на това правителство, на това управление и за това "колко досадно, неприятно му е цялата тази работа с правата", подчерта Стефан Попов.

Неговото тълкувание на действията на кабинета "Борисов -3" са: "не стига тук, че ви спасяваме живота ден по ден, а сега и за правата сте се загрижили".

Той припомни, че народното събрание обяви извънредно положение и чак десет дни след това Закон за мерките по време на (извънредното положение - бел. ред.).

В българската конституция - извънредно положение изобщо, няма. Има четири текста, в които се казва "военно или друго извънредно положение". Винаги, когато се обявява извънредно положение и винаги само от Народното събрание, трябва да се каже какво е това "друго". То може да бъде наречено епидемично, санитарно, но генерално, изобщо, извънредно положение не бива да се обявява, подчерта проф. Стефан Попов.