Промените в Закона за вероизповеданията позволяват даренията отвън

Финансиране и от чужбина могат да получават вероизповеданията, които имат и държавна субсидия. Те няма да са задължени да декларират даренията си пред държавата.

Тези промени в Закона за вероизповеданията подкрепиха депутатите на ГЕРБ и на ДПС по време на окончателното обсъждане на промените в Закона. Те отхвърлиха ограничителните текстове на "Обединени патриоти", информира БНР.

Решението да се оставят и даренията от чужбина предизвика напрежение в пленарната зала, прекъсване на заседанието и извънреден председателски съвет.

Не приеха предложението на ОП за спиране на чуждите дарения за вероизповеданията

Според Патриотите това е в разрез с националната сигурност на страната

Патриотът Валери Симеонов изтъкна, че идеята за ограничения е била засилване на контрола и изсветляване на чуждото финансиране.

"Когато едно вероизповедание получава субсидия от държавата, не е редно то да зависи от чужди, външни на България финансови потоци. Това означава, че това вероизповедание може да бъде използвано като политически инструмент, на което сме свидетели в последните 30 години".

Депутатът от ДПС Йордан Цонев обяви, че имало консенсус по забраната за финансиране на вероизповеданията отвън. По думите му, всички останали парламентарни групи били против. Припомняме, дълги години турското министерство за мюсюлманското вероизповедание - Дианет, финансира от десетилетия Главното мюфтийство на България.

Алекс Алексиев: Недопустимо е Дианетът да финансира Мюфтийството

Анализаторът предполага, че има уговорка между ГЕРБ и ДПС

Досегашният председател на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов обясни, че от БПЦ не искали ограничаване на даренията.

"Трябва да бъдем тези, които да приемаме закони, които да намаляват всякакво възможно напрежение в обществото. Имахме срещи при патриарха. Казаха, че те няма да имат съгласие, ако в закона бъде записано, че се ограничават всякакви възможни дарения, които биха могли бъдат получени", каза Цветанов.

Спорната поправка, която позволяваше задълженията на Главното мюфтийство към държавата да бъдат разсрочени за 10 години бе окончателно приета.

Разсрочването ще стане по модела на търговските дружества. Подобна процедура има в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, но тя се отнася за стопански субекти и няма как да се приложи за вероизповедание. Ще бъдат фиксирани и всички основни условия. За срока за отсрочване ще тече и лихва. Отлагането на задължанията ще иска и предварително обезпечение в размера на главницата и лихвата до крайния срок за отсрочване.

Вносителите още веднъж изтъкват, че промените не са опрощаване на задължения, а отсрочка. Така искат да потушат гнева на обществото, който предизвикаха първоначално внесените текстове.

Борисов: Не сме се договаряли с ДПС за вероизповеданията

Държавата трябвало да плаща, за да няма намеса отвън

Така ще се даде възможност за спиране на всички производства, които в момента са изискуеми към част от вероизповеданията и заплатите на духовниците ще могат да бъдат изплащани. Ще се изисква и предварително обезпечение в размера на главницата и лихвата до крайния срок на отсрочване.

НАП ще е оторизирана да контролира цялата процедура.