На предстоящите избори за евродепутати избирателната активност ще е ниска - между 29 и 34 на сто.

Това показват резултатите от представителното проучване на Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ) в периода 25 април-2 май. 

От НЦИОМ отчитат, че към датата на приключването на изследването в предпочитанията на българите, анкетирани чрез кандидатски листи, на първо място се нарежда

  • БСП /ПЕС/ с 14,5 процента от гласовете
  • ГЕРБ - 10,5 на сто
  • ДПС - 8 процента
  • Атака - 6,5 на сто
  • НДСВ - 5,9 процента
  • СДС - 5,5 на сто
  • ДСБ - 2,6 процента.

42.2 на сто от анкетираните са заявили, че няма да гласуват.
Като цяло и на вота за европарламент водещата мотивация ще бъдат партийните пристрастия - това се отнася за 51 на сто от хората, които възнамеряват да гласуват, отчита проучването.

Протестният вот също е ясно дефиниран - 30 на сто от тези, които ще гласуват, го правят защото са недоволни и очакват промени, отчитат от НЦИОМ.
Само 19 на сто от решилите да гласуват са мотивирани, защото подкрепят конкретни личности.

Най-мотивирани да гласуват на предстоящите избори са избирателите на ДСБ, ДПС и "Атака".

Към датата на завършването на изследването за листата на коалиция "Платформа Европейски социалисти" биха гласували 70 на сто от хората, подкрепили БСП на парламентарните избори през юни 2005 година, отчитат от НЦИОМ.
За листата на ДПС - 88 на сто, на НДСВ - 45 процента, Атака - 63 на сто, СДС - 54 процента, а за листата на ДСБ - 78 на сто.

От НЦИОМ отбелязват, че листата на дебютиращата на тези избори политическа сила ГЕРБ печели подкрепа от следните групи гласоподаватели на парламентарните избори през 2005 година - 26 на сто от гласувалите за НДСВ, 22 на сто от гласувалите за "Атака", 9 процента от гласувалите за БСП, 10 процента от гласувалите за СДС, както и значителни дялове от гласувалите за по-малки десни формации.

ГЕРБ привлича и 12 на сто от хората, които казват, че не са гласували на парламентарните избори през 2005 година, показва проучването.
От правото си на преференциален избор (посочване на някой, който не е водач на листата,бел.ред.) възнамеряват да се възползват 23 на сто от българите.
По-често хората на възраст между 40 и 59 години и анкетираните с висше образование твърдят, че искат да гласуват преференциално.

Три четвърти от избирателите не са изказали мнение за старта на предизборната кампания, като 44 на сто директно са заявили, че не се интересуват от хода й.
Сред избирателите на СДС делът на незаинтересованите от кампанията е 74 на сто, на БСП - 71 процента, на НДСВ и ГЕРБ - по 59 на сто, на ДСБ - 57 на сто, на "Атака" - 48 процента.

Според собствените избиратели на политическите сили кампанията на НДСВ е оценявана като най-добра от една трета от тях, за БСП съответният дял е една пета, за ГЕРБ - 29 на сто, за "Атака" - една трета, за ДСБ - 26 процента, за СДС - 18 процента.

Водачите на листите на БСП и на "Атака" са познати на 24 на сто от хората, водачът на листата на СДС - на 23 процента от запитаните, водачите на листите на НДСВ и на ГЕРБ - на 22 процента, водачът на листата на ДПС - на 15 на сто, и на ДСБ - на 14 на сто.

По критерия "разпознаваемост от собствените симпатизанти" на първо място са водачите на листите на ДСБ и на "Атака" (познати за 63 процента от избирателите им), на второ - на НДСВ (60 на сто), на трето - на СДС (59 на сто).

Следва ДПС с 51 процента, а най-слабо познати сред собствените си симпатизанти са водачите на листите на ГЕРБ (49 на сто) и на БСП (44 на сто).

Представата, че българските евродепутати трябва да са по-скоро експерти, отколкото политици, е широко разпространена сред избирателите - съотношението е четири към едно в полза на експертите.