Около 59% от българите възнамеряват да гласуват във вота за президент. Високият интерес е показан на базата на резултатите от регулярното тримесечно независимо проучване на агенция "Алфа Рисърч", проведено между 8 и 14 юни.

Около 40 % от хората твърдят, че са чували и за двата референдума – и за този на Слави Трифонов, и за този на Веселин Марешки. Социолозите отбелязват, че все още е рано да се говори за участие в референдумите, но те създавали възможност за лансиране и усилване различни емоционални послания. Те можели не толкова да променят изборните правила, колкото да разместят позициите в президентската битка и политическата картина, показва анализът на "Алфа Рисърч".

Експертите смятат, че липсата на официални кандидати три месеца преди провеждането на президентските избори, руши образа на независимост и самостоятелност на тази институция, както и нейната тежест при действия в кризисни ситуации.

Предстоящите президентски избори през есента и евентуален референдум или референдуми представлявали най-непосредственото предизвикателство пред партиите.

Изследването на „Алфа Рисърч” показва, че Бойко Борисов остава най-популярният. Той е партийният лидер с най-устойчив рейтинг – 32 %. Според социолозите доверието към Борисов и подкрепата за конкретни правителствени политики, позволяват на ГЕРБ да запази почти без промяна лидерската си позиция в електоралните предпочитания на избирателите – 21.9 %.

БСП бележи лек ръст. За пръв път от предсрочните избори през 2014 г. социалистите бележат по-съществен ръст в подкрепата – от 10.4 до 12.8 %. Новата лидерка на червените Корнелия Нинова е стартирала сравнително силно с 18 % доверие. Недоверието към нея е относително ниско – 42 %.

Патриотичният фронт силно е поляризирал обществото в резултат на дебатите по Изборния кодекс. Цялостно негативните настроения към патриотите нарастват. Лидерите обаче успявали да сплотят феновете си и да подобрят личните си позиции, в резултат на което коалицията бележи лек ръст. Доверие в Красимир Каракачанов имат 18 % от запитаните, а към Валери Симеонов – 13 %.

В началото на юни готовност да гласуват за патриотите изразяват 4.9 %, като по този начин позициите на фронта се изравняват с тези на Реформаторския блок, коментират социолозите.

При реформаторите се забелязвали първи признаци на негативен развой. Електоралният ресурс на блока ерозирал заради вътрешни противоречия, липса на политическа инициатива и на единни позиции по актуални въпроси.

Марката „Реформаторски блок” не била достатъчна да задържи избирателите. За три месеца блокът загубил около процент от избирателите си и към момента може да разчита на 5 % подкрепа.

Доверието към всички лидери на Реформаторския блок е ниско. Това също не позволявало на блока да получи по-силен тласък, според „Алфа Рисърч”. Доверието към Меглена Кунева е 10 %, към Радан Кънев – 9 %, Николай Ненчев – 8 % и Божидар Лукарски – 6 %.

Относително високо е доверието към Георги Първанов (20 %) и Татяна Дончева (21 %). Социолозите смятат, че това би им помогнало за добро мажоритарно представяне. За момента обаче това не прераствало в по-силна партийна електорална подкрепа. Потенциалният вот за АБВ оставал в рамките на 3.5%, а за Движение 21 се увеличавал леко до 2.6%.

Макар и слаба динамика се забелязвала при вота за ДПС. За последните три месеца той намалява от 4.9 % до 4.5 %. По-ниските стойности се дължали по-скоро на разколебаване на потенциалните избиратели и на отказ да направят избор, отколкото на преминаване към конкурентна партия. Избирателите на ДПС били в процес на изчакване и следващите месеци щели да са показателни за нагласите им, смятат социолозите.

Двете знакови за привържениците на движението фигури получават ниско одобрение: Ахмед Доган - 5% и Лютви Местан – 3.8%.

Резултатите от изследването на „Алфа Рисърч” показват, че правителството губи 2% от рейтинга си (от 20% на 18%), а недоверието нараства от 46% до 48%. Социолозите коментират, че това се дължи на два паралелни по-дълбоки процеса. От една страна кабинетът получавал подкрепа за редица конкретни политики и действия като – развитието на инфраструктурата, усвояването на еврофондовете, предприетите стъпки за диверсифициране източниците на газ и собствените сондажи в Черно море, справянето с бежанската криза, борбата с контрабандата, по-активно развитие на доболничната помощ чрез увеличаване на направленията за преглед при специалист.

В същото време нарастваща критика и неудовлетвореност се трупали от изострянето на коалиционните взаимоотношения във връзка със съдебната реформа, изборното законодателство и редица други законопроекти.

Откровено недоволство предизвикал начинът, по който е въведено задължителното гласуване и е ограничен броят на секциите в чужбина. Високи и нереализирани пък оставали очакванията за реални промени, гарантиращи справедливо правосъдие за всички.

Симпатизантите на АБВ, РБ и ПФ са най-критични към коалиционните взаимоотношения. Този процес обаче започва да обхваща и привържениците на ГЕРБ, чиято критичност към начина, по който се споделя отговорността в кабинета също нараства, коментират социолозите и допълват, че за първи път спадът в подкрепата за кабинета идва „отвътре“ и е резултат от чисто политически оценки и очаквания.

58 % от хората са на мнение, че пълен мандат на правителството е най-добрият вариант за страната, а едва 17 % са за бързи предсрочни избори.

Министър-председателят Бойко Борисов продължава да се ползва с подкрепата на 32% от избирателите и е единственият лидер на партия, който успява да удържи подобни позиции при второ правителство, в сложна парламентарна конфигурация.

Като най-успешни министри се открояват регионалният министър Лиляна Павлова и министърът по еврофондовете Томислав Дончев. Павлова обаче трупала негативи заради скока на цената на винетката и качеството на някои строежи.

Позитивен тренд регистрират също министрите Вежди Рашидов, Красен Кралев, Ивелина Василева и Даниел Митов.

Няколко министри с тежки ресори, натоварени със силни очаквания, разнопосочни интереси и респективно акумулиращи по-високо обществено недоволство формират специфична група. Сред тези членове на кабинета са финансовият Владислав Горанов, здравният Петър Москов, вътрешният Румяна Бъчварова, икономическият Божидар Лукарски, образователният Меглена Кунева.

Останалите около 10-на министри също се ползват с преобладаващо отрицателни оценки. Социолозите обръщат внимание, че поради по-слабата им разпознаваемост или специфичност на ресорите, те не привличат силно общественото внимание.

В периода март – юни кризата в отношението към всички основни институции в държавата продължава. Доверието в тях е на толкова ниски нива, че от социологико-статистически факт заплашва да се превърне във фактор за институционална неефективност, предупреждават от „Алфа Рисърч”.

Цялостните нагласи към Плевнелиев не се променили от отказа му да се кандидатира за втори мандат. Всеки четвърти оценява мандата му като по-скоро успешен и той запазва доверие от около 24% срещу 35% недоверие. Относително най-позитивно към него са настроени избирателите на ГЕРБ.

Общественото доверие към парламента продължава да спада и достига своеобразно дъно от 7.5 % срещу 59 % недоверие. Макар и по-слабо, от негативната тенденция страда и парламентарната шефка Цецка Цачева (14% положителни срещу 45% отрицателни оценки).

Спаднало е и доверието към главния прокурор Сотир Цацаров, като е достигнало до 9 %. Спадът е обвързан с доминиращото в общественото мнение, че правосъдната система не гарантира нито равнопоставеност, нито  справедливост.

Стрелбата в Слънчев бряг е върнала доверието в МВР, полицията и Румяна Бъчварова в предишните ниски стойности, въпреки лекия ръст през пролетта.