"Ние сме постигнали някакви сериозни успехи. Промените, които станаха в Закона за нормативните актове в края на 2016 г. не бяха самоцелни, не ги правихме защото е много добре да имаме европейско законодателство, а заради това, че по-доброто регулиране води до по-добър живот."
Така коментира доц. Тони Димов от Центъра за оценка на въздействието на законодателството постигнатото към момента в стартиралата в края на 2016 г. мащабна регулаторна реформа у нас, свързана с нови правила за оценка на въздействието на закони и обществени консултации в процеса на създаване на закони.
Той отчете, че по данни от последните анализи на Националния център за парламентарни изследвания само 20% от законопроектите отговарят на стандартите за добро качество. Това са внесените от Министерския съвет (МС). По думите на доц. Димов останалите 80% са внасяни от народни представители в парламента, където може да се каже, че действа "сивата зона" - т.нар. "сиво законодателство".
Тони Димов заяви, че сега е времето за равносметка дали нещата, въведени за по-добро регулиране, в действителност за оказали позитивно влияние върху качеството ни на живот. "Отговорът е не, по една много проста причина, която се доказва с данни и факти, защото темата за оценката на въздействието означава винаги да говорим само с данни, факти и доказателства", отсече той.
"Когато се въвеждаха тези инструменти, се стигна до непредвиден от никого от нас дуализъм в режимите - тоест двоен стандарт. Имам предвид, че правилата и изискванията за високо качество в законодателството бяха скъсени, бяха ограничени в Народното събрание, в момента, в който се приемаше Законът за нормативните актове", коментира доц. Димов. Той допълни, че депутатите сами са облекчили правилата за собствените закони в сравнение с валидните за МС, за да им е по-лесно.
Според Тони Димов общата нормативна уредба изисква всяко ново законодателство да подлежи на оценка на въздействието и на обществени консултации. В Правилника за организацията и дейността на Народното събрание депутатите са дерогирали това им задължение с аргумент, че Народното събрание трябва да остане "бързата писта". Обществените консултации сами по себе си изискват време - минимум 30 дни, което забавя процеса за внасяне на нови закони, каза още той.