На остри критики беше подложена сегашната икономическа политика от страна на бившия кмет на София Стефан Софиянски. Нищо не се прави за усвояването на еврофондовете, подчерта той.

Усвояването е далеч под нивото му по времето на Станишев, когото критикувахме непрекъснато. Същото е положението и с данъчните постъпления, изтъкна той и посочи - в сегашния бюджет, към 9-месечието, имаме 13% по-ниска събираемост на данъците от 2009г., която беше апогей на кризата.

Експремиерът и бивш столичен кмет бе гост на дискусията за цената на прехода, провеждаща се в София в памет на Александър Божков.

Според Софиянски нещата в икономиката се развиват много неблагоприятно.

Бюджетът в момента е с два милиарда лева дефицит, а започнахме от 500 милиона. Значи сме натрупали 1,5 милиарда дефицит и два милиарда сме похарчили от резерва.
Тоест, 3,5 милиарда лева ние като общество сме похарчили повече, отколкото сме произвели. Е, да има някакъв резултат, къде са тези пари, попита той.

Водената от сегашното правителство икономическа политика до голяма степен е инерционна, повлияна от външни фактори и доста хаотична.
Г. Прохаски

 

Изтъкнати икономисти, политици, общественици и приятели на Божков се събраха в Парк хотел „Москва", за да дискутират безкрайната тема за цената на прехода.

Поканата за започване на преговори за присъединяване на България към Европейския съюз дължим на Александър Божков, подчерта Захари Желязков, бивш шеф на Агенцията за приватизация. Той съобщи, че като жест на признателност от днес залата за пресконференция в хотела се казва „Европа".

Голяма част от гражданите загубиха сигурността си, защото никой не им беше обяснил, че сигурност и свобода са взаимноизключващи се, заяви Желязков. Той повдигна въпроса дали хората сега чувстват свобода и дали не са склонни да я заменят с въображаема сигурност.

Говорейки за приноса на Александър Божков като един от най-значимите политици на прехода, Желязков отбеляза - заедно затворихме фабриката за илюзии, и добави, че илюзиите имат опасното свойство да избуяват като плевели, ако няма грижа за ежедневното им премахване.

Александър Божков е един от онези, които платиха най-голяма част от цената на прехода, каза още той и подчерта, че към това трябва да се добави напълно тенденциозното съсипване на публичния му образ. Желязков припомни спечелените от Божков съдебни битки това, че е пострадал със здравето и че е проявявал значително мъжество, без да загуби уникалното си чувство за хумор.

Признателност към Божков като икономист изказаха много негови колеги. Като едно от най-големите постижения за стабилността в България беше посочен валутният борд.

М.Неделчев:
В България след 1990 г. победиха икономистите и юристите, завзеха терена. И то хора, за които не можем да сме сигурни, че бяха с идеални намерения
Още...

13 години и половина от въвеждането на валутния борд никоя съществена политическа сила, било то управляваща или опозиция, не си и помисля за неговата промяна или модификация. Такъв консенсус не само сред политиците, но и сред бизнеса и гражданите не ми е известно да съществува по други важни теми за развитието на страната, изтъкна Божидар Кабакчиев.

По време на дискусията бяха припомнени и основните моменти от икономическата политика на СДС, както и за постигнатите чрез нея финансова стабилизация, нормализиране на пазара, приватизация с високи темпове, либерализация на външната търговия, намаляване на разрешителните и лицензионните режими.

Единствената системна икономическа политика, провеждана ясно и последователно в периода 1997 - 2000 г, в голяма степен е заслуга на Александър Божков, коментира Георги Прохаски от Центъра за икономическо развитие.

Според него сега е време за нова икономическа политика. България трябва да спре да се развива инерционно и стихийно, главно под влияние на външни фактори, категоричен бе той. Дори политиката на СДС от 1997 - 2000 г., която беше най-системната икономическа политика, беше силно повлияна от Световна банка и Международния валутен фонд и в някаква степен дирижирана от тях, отбеляза Прохаски.
След това икономическата политика се влияеше от членството в ЕС, тоест имахме кой да ни задава посока, добави той. Според него обаче вече няма кой да ни води за ръка.

В момента е необходимо преформулиране и провеждане на политика на икономически растеж и то растеж, базиран на иновации и съвременни технологии, подчерта Прохаски. По негова оценка водената от сегашното правителство икономическа политика до голяма степен е инерционна, повлияна от външни фактори и доста хаотична.
Той каза още, че до две години България трябва да влезе в „чакалнята" на еврозоната, за да може до 3-4 години да стане част от нея.

За края на дискусията е предвиден и докладът на Евгени Бакърджиев, колега на Божков от кабинета на Иван Костов. Самият Костов не е сред участниците в дискусията.