Росен Христов ще запознае депутатите със стратегията си до 2053 г.

Министерският съвет одобри на днешното си заседание стратегическа визия за развитието на електроенергийния сектор в страната 2023-2053 г. Вчера стратегията бе представена от служебния министър Росен Христов в присъствието на президента Румен Радев и премиера Гълъб Донев. С днешното си решение Министерският съвет задължи министъра на енергетиката да представи приетата стратегическа визия в Народното събрание. От прессъобщението на Министерски съвет не става ясно какво следва от действието на министъра, както и от очакваните последствия - дебат, решение или законодателство - се очакват от Народното събрание.

Документът залага България да остане лидер в производството и износа на електроенергия в региона.

Стратегическият документ залага използването на местните ресурси от лигнитни въглища до 2030 година и постепенното им намаляване и спиране до 2038 г. Това ще съдейства за запазване на енергийната и националната сигурност, както и ролята на страната като регионален лидер в производството и износа на електроенергия. Именно тази стратегия предвижда Европейската комисия да се съгласи на предоговаряне на Плана за възстановяване и устойчивост, в съответствия с мандата и задължението, което гласува Народното събрание.

Стратегията на Росен Христов предвижда и изграждането на четири нови ядрени реактора, за да заместят мощностите, подлежащи на извеждане от експлоатация. Два от тях се очаква да бъдат разположени на площадката на АЕЦ "Козлодуй", а още два - на тази в Белене.

Нови 4 ядрени реактора, ВЕЦ-ове на Дунав и ВЕИ - планът на служебния кабинет до 2053 г.

Ще се търси максимален живот на въглищните ТЕЦ-ове, уверява Росен Христов

Новата енергийна стратегия се фокусира и върху развитието на ВЕИ проекти - както фотоволтаични и вятърни мощности, така и водни електроцентрали. По отношение на геотермалната енергия, основният извод е, че тя може да бъде пълноценно използвана главно за отопление.

Ключов елемент в бъдещото развитие на сектора е производството на водород, от което се очаква да намали и замени зависимостта на България от внос на природен газ. В този аспект държавата ще разчита на бързото възобновяване на работата на ПАВЕЦ Чаира, както и осигуряването на ресурс за изграждане на подземна ПАВЕЦ. Модернизацията на близо 2000 км електропреносна мрежа и съпътстващата я инфраструктура, която е заложена в стратегията, ще съдейства за осигуряването на достатъчен капацитет за присъединяване и пренос, така че България да запази лидерската си роля в региона.

Прогнозната стойност за реализация на всички проекти, включени в новата енергийна стратегия, възлиза на около 46 млрд. евро.