"В последната една година български самолети са излетели извънредно толкова пъти, колкото в последните 20 години и ако преди е имало два-три извънредни полета на година, то сега те са толкова на седмица", посочи Росен Плевнелиев по време на визитата си във Физическия факултет на СУ и добави, че става въпрос не само за транспортни самолети на Русия, но и за разузнавателни руски полети.

Държавният глава призова за това страната ни да се замисли за общи действия със съседните Румъния и Турция по тази тема.

"Кой обаче има интерес да влиза във въздушното пространство? Кой има интерес от това българските самолети постоянно да излизат извънредно? Може би, за да не могат повече да бъдат технически годни, да се случат по-скоро ремонтите, да изтощим българската армия. Кой има интерес от тези неща?", попита Плевнелиев, без да даде отговор.

НАТО е ключов фактор за международната сигурност и стабилност, който няма алтернатива, обяви по-рано военният министър Ангел Найденов в предаването „Денят започва" по БНТ.

Според него това е „най- мощният военнополитически съюз, който увеличава гаранциите за сигурността и стабилността на България".

„Членството на България в НАТО е реализиран стратегически приоритет, който е един от най-големите успехи на външната ни политика и политиката за отбрана и сигурност", каза министър Найденов по повод 10-тата годишнина от членството на страната ни в Алианса.

„Няма нарушаване на въздушното пространство на Република България. В последно време зачестиха полетите на нетранспортни самолети на границата на въздушното ни пространство, което предизвиква реакцията на Командния център за въздушен суверенитет на НАТО. От там получаваме заповеди за привеждането в по-висока степен на бойна готовност на ВВС, респективно на дежурните двойки изтребители",информира още той и подчерта, че се изпълняват всички задачи, свързани с охраната на въздушния ни суверенитет.

На въпрос за възможността България да стане пряк участник във военен конфликт при развитие на кризата между Русия и Украйна министър Найденов заяви, че военният конфликт стои назад като алтернатива при решенията на сегашната криза.

„Все по-малка е ефективността на военните средства като търсене и намиране решения на политически въпроси", подчерта министър Найденов и поясни, че всички страни - участниците в кризата и ангажираните с търсене на изход, залагат на политическия процес за решаване на ситуацията.

Той каза още, че страната ни като участник в Европейския съвет и в различните формати на НАТО залага на политическите решения и участва в обсъждането на двата пакета от политически мерки, но България изразява резерви към третия пакет от икономически мерки, които могат да се отразят негативно на страната ни.

"Правим своите анализи и държим да бъде направена оценка на въздействието от прилагането на евентуални санкции и да бъде намерен компенсаторен механизъм по отношение на страните, които могат да бъдат засегнати от това", каза министър Найденов.

Министърът на отбраната коментира, че създадената криза е показателна, че в съвременния свят е възможно прекрояване на граници и нарушаване на териториалната цялост.

„Това е стратегическо предизвикателство за ролята на Алианса като гарант на международния мир и сигурност", подчерта той и допълни, че е необходимо префокусиране на вниманието върху приоритетните задачи. Като пример той посочи разработването на нови планове за реакции при кризи от военен характер и преразглеждането на комплекса от мерки и съответните им способности, които трябва да притежава Българската армия.

"В момента на наша територия се провежда едно от най-големите учения с участието на Сухопътните войски и на 6 страни-членки и 6 страни-партньори на НАТО", информира министър Найденов и определи увеличаване на броя на съвместните ученията като важен приоритет за изграждане на отбранителни способности.