Официалната церемония по издигане на националния флаг се проведе преди обед пред Паметника на незнайния воин като част от честванията по случай националния празник 3-ти март.
За да уважат 136-ата годишнина от Освобождението пред храм-паметника „Св. Александър Невски" се събраха почти всички висши държавни мъже, народни представители, главата на Българската православна църква патриарх Неофит, главния мюфтия, народни представители и около 500 граждани.
Държавният глава Росен Плевнелиев заедно с председателя на парламента Михаил Миков и военния министър Ангел Найденов поднесоха венец под звуците на гвардейския духов оркестър на Българската армия.
Единственият присъстващ на церемонията политически лидер беше председателят на ДПС Лютви Местан. Набиваше се на очи отсъствието на лидера на БСП Сергей Станишев, както и тези на ГЕРБ, Бойко Борисов, и „Атака", Волен Сидеров. Единствено националистите не бяха изпратили свои представител. По-късно те обаче организират традиционното си третомартенско шествие. На церемонията присъстваха също така президентът Желю Желев и експремиерът Симеон Сакскобургготски.
Пламен Орешарски присъства на тържествата на Шипка. В речта си той каза, че за да пребъде България, било необходимо да работим неуморно за нейното развитие.
"Това е наша обща кауза. За да я постигнем, нека сме единни поне в нашето родолюбие", посочи той на връх Шипка.
По думите му е важно да помним и да се гордеем с нашето минало. Но още по-важно било да се стремим да бъдем достойни наследници в настоящето.
"Защото свободата не се дава веднъж завинаги. За нея трябва да се работи всеки ден", каза още премиерът.
Междувременно лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов коментира в профила си във "Фейсбук", че повече от всякога трябва да бъдем обединени.
"Историята ни дава много поводи, заради които да се чувстваме горди от нашата Родина, от нашата България. Ние носим в себе си корените на достойните от нашата история българи и само заедно можем да съхраним земята си, традициите си, богатствата си. Нека всички да работим в посока да върнем в Родината българите и да съхраним българския дух такъв, какъвто го помни историята - силен, борбен, обединен!", завършва Борисов.
Довечера ще се проведе тържествена заря проверка на площад „Народно събрание".
didok
на 04.03.2014 в 10:00:14 #25"Историята ни дава много поводи, заради които да се чувстваме горди от нашата Родина, от нашата България. Ние носим в себе си корените на достойните от нашата история българи и само заедно можем да съхраним земята си, традициите си, богатствата си. Нека всички да работим в посока да върнем в Родината българите и да съхраним българския дух такъв, какъвто го помни историята - силен, борбен, обединен!", завършва Борисов. ================================= Това не го е писал Боко.... В тези изречения никъде не вижда АЗ това, АЗ онова... Ако го беше писал той щяхме за разберем, че той е в основата на всички тези събития преди 136 години....
Harley Davidson
на 03.03.2014 в 20:13:19 #24http://www.youtube.com/watch?v=4d1RQAp-YlA
Borneo
на 03.03.2014 в 19:21:05 #23"Защото свободата не се дава веднъж завинаги. За нея трябва да се работи всеки ден", каза още премиерът. ------------------------ Затова вече година ти викат "оставка" под прозореца, а ти се провираш през задните изходи
dddddd
на 03.03.2014 в 18:30:40 #22Само Местан от партийните лидери почете вдигането на флага за 3-ти март Нормално, турчин комунист може да чества двойна руско-турска окупация каквото представлява договорът от Сан Стефано. Не случайно никой не е чел този договор, а московия продължава да не го предоставя. Какво всъщност честваме на 3 март? Сигурно най-срамния национален празник в целия свят. Истинските българи са успели много скоро да се отърват от новия окупатор - Русия.
Славиянски братя
на 03.03.2014 в 18:02:32 #21Венелин Ненчeв Атака Дулово | 03.03.2014 17:54 Честит 3-ти Март на всички Българи!Честито освобождение от проклетото турско робство !!! "Българио, за тебе те умряха, една бе ти достойна зарад тях, и те за теб достойни, майко, бяха И твойто име само кат мълвяха, умираха без страх." Независимо къде по света сме нека запазим българското в себе си! Нека сме горди, че сме БЪЛГАРИ! И да ,така е ,Русия ни освободи от турското робство а не ЕС !!! А това трябва да се помни от всички!!! _________________________________________________________________________________
sportist
на 03.03.2014 в 17:40:33 #20Априлското въстание е Датата.
Минувач
на 03.03.2014 в 17:05:17 #19Гонят украинския евреин от ПЕС?! http://worldtodaybg.com/2014/01/25/%D0%B3%D0%BE%D0%BD%D1%8F%D1%82-%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%88%D0%B5%D0%B2-%D0%BE%D1%82-%D0%BF%D0%B5%D1%81/
kubrat61
на 03.03.2014 в 16:59:42 #18DPSto sa stabilni,bravo.
DrM
на 03.03.2014 в 16:27:07 #17След половин час пак ще е "преди 5 минути" хахахаха Троловете радват
Vatkov
на 03.03.2014 в 16:24:06 #16Всички които избират ГОЛЯМ „брат“ са подлоги,дупелизци без достойнство и гордост.Без значение къде го търсят на изток или на запад, те в душите си са РОБИ чийто вкус в устата мирише на лай....!
mrKrastev
на 03.03.2014 в 15:19:15 #15null | 03.03.2014 14:53 можеше да минеш през митинга на атака да се изсулиш така да видиш къде сме и колко е издръжливо дупето ти Днес е велик ден една упадъчна и малка империя (5 пъти по-малка от руската например, която далеч не е най-голямата) владяла локва където се събират 3 континента се сблъсква з а пръв път в историята си с друга силна империя и бива смазана и разбирата т.е. днес се предават окончателно
velikiat
на 03.03.2014 в 15:12:56 #14Макгахан убеждава европейската общественост да погледне положително на страната ни, не са посветени само на политическите проблеми. Той описва една от най-обективните картини на характера на българите, с което развенчава мита за "дивите балканци". "Аз мисля, че хората в Англия и изобщо в Европа имат доста погрешна представа за българите. Винаги чувах да се говори за тях като за обикновени диваци, които не били по-цивилизовани от американските индианци. Трябва да си призная, че самият аз, и то не много отдавна, не бях далеч от поддържането на същото мнение. Аз бях учуден и вярвам, че повечето от моите читатели също ще се учудят, когато научих, че почти няма българско село без училище. Тези училища там, където не са изгорени от турците, са в цъфтящо състояние... Образованието, което се дава в тях, е безплатно и всички - бедни и богати - се възползват от него. Няма българско дете, което да не знае да чете и пише..." Журналистът дори се записва като доброволец в Руско-турската война, но не успява дълго време да се радва на извоюваната свобода. Той умира малко след подписването на Санстефанския мирен договор, на 9 юни 1878 г. За своя 34-годишен живот Макгахан съумява да направи повече, отколкото десетки български политици за цялото си съществуване.
velikiat
на 03.03.2014 в 15:11:37 #13Руско-турската война от 1877-1878 г. и подписването на мирния договор в Сан Стефано са едни от най-значимите събития не само в българската, но и в европейската история през XIX век. Те променят съотношението на силите в Югоизтока и предизвикват вниманието на световните политически кръгове. За това обаче оказват влияние не само военните действия, но и десетките приятели на страната, които се опитват да привлекат обществения интерес в полза на България. Не са малко идеалистите, които напускат охолния си начин на живот, за да пристигнат в най-смутните години на Балканите, особено в периода след Априлското въстание. Други - като Юго, Достоевски и Тургенев - правят не по-малко, като публично защитават българите Руският дипломат княз Алексей Церетелев пише при първото си посещение."Положението на християнското население в България е непоносимо. Турските власти са си поставили за цел да му нанесат такъв удар, от който то никога да не се оправи...", Церетелев е един от най-активните защитници на идеята за българската независимост. На него, както и на неколцина други идеалисти се дължи фактът, че турските зверства в България стават достояние на цяла Европа и предизвикват широк обществен отзвук. Когато английският посланик Хенри Елиът започва да убеждава в необходимостта българите да бъдат наказвани по още по-жесток начин, руският император Александър II изпраща Церетелев консул в Пловдив, за да получи възможно най-обективна представа за обстановката в страната. Когато князът пристигнал в града, и най-мрачните му прогнози бледнеят пред картината, която се разкрива пред очите му. Потресен пише "Струва ми се, че съдбата на тукашните хора заслужава внимание и интерес от страна на великите държави. Нима християнска Европа ще остане безучастна пред лицето на убийствата и изтезанията, които изпитва мирното население, само заради това, че единственото му искане е правото да живее?" Писмата на княз Церетелев събуждат интереса на европейските журналисти. Сред първите, които пристигат в България, е кореспондентът на парижкия в. "Фигаро" Анри дьо Вестин. Именно чрез неговите репортажи световната общественост се запознава с истината за извършваните злодеяния. На Анри дьо Вестин, приел по-късно името Иван от възхищение пред българския народ, се дължат и малкото останали сведения за княз Церетелев. Според архивните документи той се свързва с всички чуждестранни пратеници, за да им обясни къде и кога са били най-големите престъпления. По този начин помогна на американския дипломат Юджийн Скайлър и на репортерите Дженюъриъс Макгахан ("Дейли нюз"), д-р Карл Шнайдер ("Кьолнише Цайтунг") и д-р Шуарлер ("Газетте дьо Колон") да разберат кои са най-драстичните случаи.
null
на 03.03.2014 в 14:53:47 #12къде бяхте бе, путьовци? нямаше кой да освирка местаня даже, иначе големи ербапи и патриоти се пишете. копрофили и копрофаги.
velikiat
на 03.03.2014 в 14:48:28 #11Соломон Леви Явиш цариградско дьонме, ислямизиран евреин, европейски възпитаник, бивш професор по литература от Парижката сорбона, масон, който остава печално известен на българското общество с артистичния си псевдоним Сюлеймн паша, изкла и изгори над 14 000 мирни граждани по улиците, къщите и черквите на Ески Заара през Руско-турската война. И верен на древните принципи на истинската си вяра изпрати 10 000 деца, моми и юноши в Истанбул за робска продажба. След големите руски успехи, с английска помощ и английски параходи - по заповед на лорд Биконсфилд Бениамин Дизраели - турците прехвърлят огромната армия на Соломон паша. Тя извършва едни от най-големите военни престъпления през тази война, извършеното от войските на Сюлейман паша, по изрична негова заповед, е кърваво жертвоприношение. От данните става ясно, че в лагера на Сюлейман паша на Аязмото и на други места са извършвани странни магически ритуали и убийства на пленени българи. Част от ритуалните убийства било разпъване на кръст и заковаване като Христос с гвоздеи на ръцете и краката. В лозята на една круша бил закован един мъж и след Освобождението намерили голите кости. Други били горени живи на жертвеници, описани от даскал Петър Иванов. Някои от ритуалите били по-особени. Отделени по-лични българи и българки (по-стройни, здрави и красиви) били заколвани на дръвници като животни. Евреите от Стара Загора в медни казани събирали християнската кръв и топели в нея дрехите си. След като изсъхнели, те ги обличали съгласно ритуала на еврейската магия - за да се подмладят по мистичен път, придобивайки качествата и красотата на убитите. Дизраели продължавал да се кълне, че „не били извършвани никакви жестокости и това били само преувеличени слухове и клевети“. Тъй нагло лордът с хладен вид министерската реч си каза и тих, циничен, зверовит, блъвна си страшната омраза към нас и лъжейки без стид, очите на света замаза.
nepkomo
на 03.03.2014 в 14:38:44 #10Патриот Патриот е - душа дава за наука, за свобода; но не свойта душа, братя, а душата на народа! И секиму добро струва, само, знайте, за парата, като човек - що да прави? продава си и душата. И е добър християнин: не пропуща литургия; но и в черква за туй ходи, че черквата й търговия! И секиму добро струва, само, знайте, за парата, като човек - що да прави? залага си и жената. И е човек с добро сърце: не оставя сиромаси; но не той вас, братя, храни, а вий него със трудът си! И секиму добро струва, само, знайте, за парата, като човек - що да прави? изяда си и месата. Христо Ботев
Сърбин
на 03.03.2014 в 14:18:24 #9Раул Кастро Ми позор е, разбира се. Къде са, айде Станишев не е българин, ама Волен и бате Гойко къде са, какво се крият като лалугери? Нали бате Гойко и той се пишеше голям патриот, че от нищо не го е страх, защо и той се покри? Ейй, ма вече наистина няма за кого да гласуваш, хубаво го казва бай Ганю - всички са маскари.
velikiat
на 03.03.2014 в 14:00:12 #8Матвеев сред това село приличаше на пътник, заблуден в неизвестна пустиня, умиращ безпомощен от жажда и глад. И горко обидно чувство се появи в душата му. "И ние ляхме кръв за тоя народ! - си помисли той злобно. - Може би имаше право фон Шпигел... - и повтори на ума си последната фраза по немски: Sie haben die grösste Dumheit in der Geschichte gemacht. Да, да, величайша глупост! Има право фон Шпигел..." Трябваше да вземе какво-годе решение: или да продължи пътя си до обетованата могила, или да се върне веднага назад и да пие от поточето, което бе съгледал някъде далеко из полето. Когато размишляваше кое решение да вземе, селяните се шушукаха, поглеждайки ухилено чужденеца. Стори му се, че имаше злорадство в тия погледи. При вида на това безсърдечно отношение - защото не можеше да няма в селото вода, хляб и всичко - той пламна от ярост и избълва въз тях една руска псувня, останала фамилиарна у нашите селяни още от руската война. Той намери само тоя способ да облекчи гърдите си, за да не бъде задушен от талаза, на неудържимия гняв, що кипеше в него, па било, че за това злите селяни би му заплатили с бой. Чудно нещо! Вместо сръдня и докачване да покажат, селяните си продумаха нещо весело, па се приближиха. Кръчмарят, който беше и кмет, пръв взе думата: - Ваша милост от кой народ си, да прощаваш? Матвеев отговори злъчно: - Руский! Кръчмарят го улови за ръката с желание да се здрависват. - А бе холан, човече, оти не ни каза по-рано, ами ни мъчи така и ни увре в грях? И селяните един въз друг се заредиха да му хващат ръката. Кръчмарят смеешком му обади, че го взел за "шваба" - в Софийско шопите така наричат неславянските поданици на Франц Йосифа - по вида му и като видял, че приказвал немски с конника. - Па и приказката ти беше една такава без вкус, не за в хората. Дойдоха и други селяни и взеха да се ръкуват. Кръчмарят ги оттикна и каза: - Оставете го!... Ела, господине, всичко дал господ у нас: и студена вода, и вино, и хляб, и пиленце за христиени като ваша милост. Ху, да се не види макар как не ни изпсува по-рано, да се сетим, че си наш челяк - нали сме си пусти говеда. И знаменитият гост биде триумфално въведен в хладната механа.
velikiat
на 03.03.2014 в 13:59:25 #7Матвеев кипна, но реши да действува с благост на упорития неприветлив селянин. - Молим, платим... - подвзе той, като се изправи на вратата. - Молиш се, ама късно... няма вода... - прекъсна го шопът и захвана да треби по поличките, дето се редяха чаши и съдове. Приближиха се и други селяни, привлечени от велосипеда, още новост по онова време. В тая жега те носеха кожуси! Кръчмарят излезе и се посшушука с тях. Очевидно той им обясняваше с какъв човек имат работа. Те климнаха одобрително, напълно съгласни с онова, което той им казваше. Русинът, възмутен, попита селяните отде пият вода, като посочи един кладенец наблизо. - Из тоя кладенец само добичетата поим, водата не чини за хора, господине, не добра вода - отговориха те. - Но человеци где поят се ? - Ние ли? Ние си наливаме вода е-е-ей от тамока, от изворо при могилата ете... - и селяните посочиха един гол уединен рът, който стоеше надалече най-малко на пет километра. После прибавиха ухилено: - Ваша милост с тия дяволски колца завчас ще хвръкнеш там - и те посочиха велосипеда. Русинът ги погледна с ужас: жаждата го мъчеше, а тия селяни го пращаха още пет километра в пека! И как тъй може да съществува това село без вода край него? Той извади пари да им даде за водата, която биха му донесли от някоя къща. Но му отговориха, че нямало на тоя час вода никъде! Как! Хрумна му тогава да иде да се напие от блудкавата вада на кладенеца, но почувствува отвращение и поиска вино, поне с него да залъже на миг жаждата си. - Свърши никсе винoто господине - отговори кръчмарят - няма. Той поиска поне да яде. - Има яйцо? - Няма. - Има сирене? - Няма. - А пилето? - Нямаме пилета. - А там има - каза той, като посочи няколко кокошки, що кълвяха по мегдана. Кръчмарят отговори: - Они са болни, не са за ядене. Матвеев изпули очи. - Дайте хляба само! - Да ще господ хляб... - Что? - Свършил ни се, да прощаваш. И другите селяни казаха, че у тях децата изяли всичкия хляб. Ужасно.
velikiat
на 03.03.2014 в 13:58:05 #6Русинът, господин Матвеев, отдавна заселен и на служба в София, страстен велосипедист, яхаше на двуколната си машина по правото и гладко шосе оттатък Враждебна, което се протакаше като опната струна из Софийско поле. С истинска радост Матвеев спря пред първата отворена кръчма на мегдана в селото. Той допря велосипеда си до олупения зид и се обърна към шопа, що стоеше на прага, за да му поиска вода. В тая минута се зададе един конник с каскет и гетри, който яхаше бързо по посока на София. Матвеев позна в него един приятел, чиновник при едно чуждестранно учреждение в София, и го поздрави по немски. - Африканска жега - каза конникът, като спря за минута, бришейки си потта по челото. После се озърна по пустия мегдан, окръжен с плетища и дрипави къщурки, и прибави: - Африканско село! Па като запали цигара, продължи игриво: - Да, африканска страна... Аз давам срок хиляда години на тоя симпатичен народец да се цивилизова... Вярно ли казвам? Обичам да се срещам с тукашните селяни, знаете ли защо? Защото по една асоциация на идеи винаги си спомням вълците и веприте, които биехме в горите на вътрешна Бразилия... А там прекрасен лов, любезни мой... Тука бедно, само пъдпъдъци... Но я виж там тоя с мустаците, на вратата! Един барнум би платил скъпо и прескъпо за него. Ах, тоя народец... Казвам ви: хиляда години срок давам. Вие, драги мой, направихте височайшата глупост, която познава историята. Сбогом! И конникът поздрави весело и отмина. Матвеев се обърна към кръчмаря: - Хей, давай мене хладната водата! Русинът, макар и живял в България доста, не знаеше още поне сносно български. Руският му език бидейки разбиран от всички в столицата, той не беше усетил нужда, нито ходеше пък да научи местния. На тая леснотия в общението с българите се дължи явлението, че русите от всички славянски народи най-мъчно и най-слабо усвояват българския език. Кръчмарят, един здрав, гоен, червенобузест шоп с хитри очи, с големи, дълги до ушите ястъклии мустаци, каквито често учудват по селата, не се помръдна, като че не чу. Види се, че чуждото лице с голяма руса брада на пътника и грубичкият завален език, на който му искаше вода, му направиха лошо впечатление. А може би и наглият поглед на конника го разсърди. Матвеев седна отвън на трикракото столче под сянката на стряхата, бришейки потта си и очаквайки вода. Той се зачуди, когато видя кръчмаря, облегнат небрежно до вратата, че стои спокойно, чешейки влакнестите си гърди. - Дай водата бе! - извика той нетърпеливо. Тоя рязък тон съвсем го погуби в понятието на шопа. Той се изкашля и продума кратко: - Нямаме вода. - Няма вoда? - попита учудено русинът - Няма, господине. - А в селo няма? - И в село няма. - Как? Матвеев се разсърди. - Ти вреш! - каза той. - А? - Фонтан няма? Шопът никак не разбра. - Кой ти разбира от езика! - избъбра той пренебрежително и си влезе в кръчмата.