57.2% от българите са на мнение, че Македония трябва да се присъедини към Европейския съюз, показва изследване на агенция „Афис", проведено по поръчка на Европейски парламент.

Резултатите от изследването бяха представени от родния евродепутат Евгени Кирилов, като освен представители на агенцията на пресконференцията присъстваха още историкът академик Георги Марков и социологът проф. Петър Емил-Митев.

Близо 52% от българите считат, че Европейският съюз трябва да продължи да се разширява, а на противоположно мнение или без отговор са около 25%. „Исторически обрат" според проф. Емил-Митев представлява факта, че подкрепата за присъединява на Сърбия е по-висока от тази за Македония - 62.2%. 17.6% не искат Македония да влезе в ЕС, а 14.1% посочват същото за Сърбия.

Очаквано най-ниска е подкрепата за еврочленство на Турция - 28.1 срещу 45.7 неодобрение на подобна идея.
Влизането на Македония в Европейския съюз ще бъде полезно само за Македония, вярват 38.6% от анкетираните, а 22% от тях считат, че идеята на Европейския съюз ще бъде наистина изпълнена и ползи ще има и за двете страни.
Ползи нито за Македония, нито за ЕС ще има според 8.9% от анкетираните, а само за ЕС - според 3.8%, допълват от „Афис".

Добре или по-скоро добре на мира в региона ще се отрази еврочленство на Македония според малко над 40% от анкетираните, без категорично мнение са 27%, а отговор „по-скоро зле" или „много зле" дават около 8%.

Изследването проучва отношението на българите от една страна към гражданите на Македония, а от друга - към управлението на държавата. Изцяло положително или по-скоро положително към гражданите е отношението на над 60% от българите, но към управляващите процентът е доста по-нисък - малко над 17%. По-скоро отрицателно или изцяло отрицателно отношение към гражданите на югозападната ни съседка имат само 10.3% от анкетираните, а към управлението на Македония - 40.2%.

Най-големите спорове между двете страни са за историческото наследство, за националността на видни фигури и културни постижения, вярват над 80% от анкетираните, помолени да направят оценка на определени твърдения за отношенията между двете страни.
Много близки или донякъде близки на македонския народ се чувстват 43.2% от българите според „Афис", нито близки, нито чужди са 31.6%, а донякъде чужди или изцяло чужди са 16.4%, което е сериозен процент и показател за отчуждение, посочи проф. Петър Емил-Митев.

Очаквано голям интерес предизвиква въпроса за народността на преобладаващото население на Македония. Според едва 6.1% от анкетираните то е с небългарски произход. 28% считат, че то е изградено от етнически българи, а според други 34.5% то е от български произход, но се осъзнава като небългари. 3.8% са посочили отговора „то е от небългарски произход, но се възприема като българи".

По отношение на мнозинството хора в Пиринска Македония 60.5% от анкетираните отговарят, че там живеят българи, а не македонци, а според други 12.2% така или иначе всички македонци са българи. 4.3% вярват, че там има македонци, а не българи, а макар и малък - 1.2% любопитен е отговорът, че всички българи са македонци.
Общо 8.5% от жителите на България имат корени в днешна Македония, изчислява още изследването.

„Афис" изследва и усилията на управниците на двете държави за недопускане на противопоставяща пропаганда в медии, учебници и култура. Достатъчно и дори прекалено големи усилия да пресичат подобна тенденция полагат у нас управляващите според 11% от анкетираните, а според 37.9% усилия са в „достатъчна" степен.
Очаквано по отношение на македонската страна процентите са обърнати, като само 6.1% от анкетираните вярват, че македонските власти полагат достатъчно усилия да пресичат пропагандата. Според 31.6% тя дори е насърчавана, показва изследването.

Въпреки подкрепата за членство на Македония в Европейския съюз, 61.3% от анкетираните настояват, че спорните въпроси трябва да се решат преди преговорите между ЕС и Македония да са започнали. 55.7% пък посочват, че преди да започне процесът по приемане на Македония трябва да бъде сключен договор за сътрудничество и добросъседски отношения между нея и България.

В своят анализ на данните академик Георги Марков призна, че все още в Македония е силна енергията от епохата на Тито, но историята така или иначе няма как да бъде разделена, защото е обща и има неща, от които не можем да отстъпим.
Марков разказа, че при организирано от наша страна честване на Никола Вапцаров, македонците са определели това като „провокация". Той пише на съвременен език, а те го превеждат, припомни Марков. Майка му пише, че е родила „син български", допълни големият наш историк.

При свое посещение в Македония Марков получил превод на „Железния светилник" на Талев на „майчин език", което хвърлил и отвърнал, че колегите му „губят всякаква марка", разказа той.

Евродепутатът Евгени Кирилов припомни, че тогава коментарът на македонската делегация в Европейския съюз е била меко казано остър, а медиите са пишели за България, че „сме убили Вапцаров като македонец, а го славим като българин", въпреки че причините за неговата смърт нямат нищо общо с тези, настоя той.

Петър Емил-Митев обърна внимание на факта, че Сърбия вече изпреварва Македония в одобрението си от страна на Българите, което е „огромен исторически резултат и тотално преобръщане". Отношението ни към Македония е резултат и от факта, че в родните медии прекалено често се отразяват само негативните неща, свързани с югозападната ни съседка, а обикновения българин не знае толкова много за отношението на самите македонски граждани.

Въпреки отдалечаването и отчуждението, все пак личи добронамереност и подкрепа за еврочленството на македонците, подчерта проф. Емил-Митев.