Последният доклад на Европейската централна банка за сближаването на държавите от ЕС извън Еврозоната към изискванията за въвеждане на еврото, който бе публикуван днес, показва, че България не може да преодолее отдавнашния проблем с инфлацията.

В доклада на ЕЦБ пише, че през март 2020 г. средната 12-месечна инфлация на хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) в България е 2,6% - много над референтната стойност от 1,8% за критерия за ценова стабилност.

"В светлината на пандемията на коронавирус (COVID-19) съществува висока степен на несигурност как този курс ще се развива през следващите месеци. Националните органи предприеха значителни мерки за фискална и макропруденциална политика, за да компенсират икономическите щети, нанесени от пандемията COVID-19", пише в доклада на ЕЦБ.

Там се подчертава, че страната ни издиша по още един важен критерий в оценката за сближаване - устойчивостта на потребителските цени. "През последните десет години процентът на индекса на тези цени се колебае в сравнително широк диапазон, от -1,7% до 3,8%, а средната стойност за този период е понижена и възлиза на 1,1%. В бъдеще има опасения относно устойчивостта на конвергенцията на инфлацията в България в по-дългосрочен план, като се вземе предвид също така забележимото увеличение на единичните разходи за труд, по-специално в периода 2017-18.

Процесът на наваксване вероятно ще доведе до положителни разлики в инфлацията спрямо еврозоната, тъй като БВП на глава от населението и ценовите нива все още са значително по-ниски в България, отколкото в еврозоната. За да се предотврати натрупването на прекомерен ценови натиск и макроикономически дисбаланси, процесът на догонване трябва да бъде подкрепен от подходящи политики", твърдят експертите на ЕЦБ.

Ценовата стабилност е един от петте Маастрихтски критерия, които трябва задължително да се изпълняват едновременно, за да бъде приета една страна в Еврозоната. Консерватизмът при прилагането им се задълбочава и от изискването за устойчиво изпълнение през годините на тези критерии. По отношение на инфлацията или така наречената ценова стабилност, България не се справя. Имало е откъслечни периоди, в които тя се е вмествала в този критерий, но те са били толкова епизодични, че в никакъв случай не може да става дума за устойчивост в това отношение.

Впрочем този недостатък на страната ни бе дебело подчертан от представителите на Европейската комисия още през лятото на 2018-та, когато правителството на Бойко Борисов се засили да влиза в ERM II. Още тогава бяха изразени недвусмислени опасения, че страната ни няма да се справи с инфлационните предизвикателства и сега се вижда колко основателни са били те.

Друг е въпросът дали проблемът с инфлацията, или казано по друг начин, с ценовата стабилност, ще препънат България по пътя й към влизането в двегодишния валутнообменен механизъм за въвеждане на еврото. Възможно е, но не е задължително. Във всеки случай изпълнението на Маастрихтските критерии е задължително при влизането в Еврозоната, но няма ясна дефиниция дали това важи и за ERM II.

При двегодишния валутно-обменен механизъм явно е важно колко сериозно и системно преминаваме бариерите, поставени в Маастрихт и дали сме си оплели политическата кошница пред ЕЦБ и държавите, които вземат решение за допуск в ERM II.

Тук е добре да се отбележи, че според доклада на ЕЦБ, освен за инфлацията, България изпълнява всички останали финансово икономически критерии на Маастрихт.

Екеспертите на ЕЦБ посочват, че балансът и дългън на държавния бюджет отговарят на критериите от Маастрихт през 2019 г., но се очаква значително влошаване на фискалната ситуация през 2020-21.

"От 2012 г. до 2019 г. България комфортно покрива както дефицита (с едно изключение през 2014 г.), така и критериите за дълга. За 2020 г. обаче икономическата прогноза на Европейската комисия от пролет 2020 предвижда рязко влошаване на фискалните позиции в резултат на комбинирания ефект от подчертаното влошаване на икономическата активност и фискалните мерки, предприети за смекчаване на кризата.

Мониторът за устойчивост на дълга на Комисията през 2019 г., който беше публикуван преди пандемията COVID-19, показа, че България е изправена пред ниски рискове за фискална устойчивост в средносрочен и дългосрочен план. Оставянето настрана от политическите мерки за справяне с пандемията COVID-19, разумните и благоприятни за растежа фискални политики остават от съществено значение за гарантиране на стабилни публични финанси в бъдеще", пише в доклада на ЕЦБ.

Няма никакви забележки по отношение на стабилността на валутния курс и на лихвените равнища.

Подчертано е, че през референтния период от април 2019 г. до март 2020 г. дългосрочните лихвени проценти в България възлизат средно на 0,3% и по този начин са доста под референтната стойност от 2,9% за критерия за конвергенция на лихвените проценти.

Всички тези успехи при прилагането на Маастрихтските критерий са сериозен аргумент за приемането ни в ERM II, но дали ще са достатъчни, за да балансират проблема ни с инфлацията.

Още повече, че в доклада на ЕЦБ лаконично е отбелязано още едно обезпокоително обстоятелство. В него пише: "Българското законодателство не отговаря на всички изисквания за независимост на централната банка, забраната за парично финансиране и правна интеграция в Евросистемата. България е държава-членка на ЕС с дерогация и затова трябва да спазва всички изисквания за адаптиране съгласно член 131 от Договора."

Не е ясно от какво естество е проблемът. Трябва обаче да се има предвид, че когато Народното събрание променяше законите, по които работи БНБ ,с цел да осигури правната й интеграция с ЕЦБ, случайно или не пропусна да даде възможност на подуправителите на БНБ да обжалват пред компетентен съд решения за тяхното предсрочно освобождаване. Каквото и да е правното несъответствие, обаче е добре то да бъде отстранено, защото може да бъде ползвано като аргумент срещу кандидатурата ни за влизане в ERM II.