Ще ви наблюдаваме, докато не изпълните препоръките, ни заяви Брюксел

Напредъкът на България по отношение на прокарването на съдебната реформа и постигането на конкретни резултати в областта на корупцията и организираната престъпност е бавен.

Това се отбелязва в последния (мониторингов) доклад на Европейската комисия, изнесен днес, за напредъка на България по програмата за Механизма за сътрудничество и оценка.

В доклада все пак се отбелязва, че в редица области се признава съществуването на проблеми, но България е започнала да набелязва решения.

Настоящото правителство и Народното събрание предприеха важна стъпка в тази насока, като приеха стратегия за съдебна реформа, в която се определят насоките за бъдещата работа в редица области. Те трябва да се утвърдят, за да се демонстрира, че промените са устойчиви, призовават от ЕК.

Става ясно, че Механизмът за сътрудничество и проверка на напредъка ще се прилага, докато показателите не бъдат изпълнени задоволително. Председателят Юнкер изрази преди време надеждата си, че България ще продължи своя път на реформи и ще бъде в състояние да излезе от програмата през мандата на настоящата Комисия.

По отношение на съдебната реформа Европейската комисия припомня, че в доклада на МСП от 2014 г. се отбелязва, че въпреки някои важни стъпки за реформа на управлението си - „ВСС не се възприема масово като автономен и независим орган, който е в състояние ефективно да защитава независимостта на съдебната система спрямо изпълнителната и законодателната власт".

Работата на ВСС през 2014 г. продължи да бъде предмет на полемика, с множество случаи на нередности във връзка с назначенията, освобождаванията от длъжност или контрола на прилагането от съдилищата на системата за разпределяне на делата на случаен принцип, подчертават от Брюксел.

Въпросът за назначенията на висши длъжности в съдебната система остава проблематичен, поясняват от ЕК, като визират избора на председателя на Висшия касационен съд (ВКС).

Във връзка с системата за разпределение на делата на случаен принцип все още няма признаци да се е подобрила сигурността, въпреки предприетите стъпки за анализиране на потенциалните слабости, пояснява се в доклада. Брюксел не пропуска да спомене и разразилите се през 2014 година поредица от скандали, свързани разпределението на делата в Софийски градски съд.

Като друг проблем се отчита големият процент съдебни решения, отменяни на втора инстанция.

ЕК не пропуска да отбележи и ефективното изпълнение на съдебните решения и по-специално проблемът с осъдените престъпници, които успяха да се изплъзнат от правосъдието и да се укрият.

В доклада се дават около 10 мерки, които България трябва да предприеме в областта на съдебната реформа и правораздаването.
Сряда тях са  продължаване на реформата на организацията на ВСС; прозрачност при назначенията; бързо подобряване на сигурността на системата за разпределяне на делата на случаен принцип; изпълнение на новата съдебна стратегия; справяне с проблематичните разпоредби в Наказателния кодекс.

Вторият голям проблем, който ЕК отчита е корупцията, която продължава да бъде сериозен минус за България.

Що се отнася до структурата, която България определи да извършва анализ на риска (БОРКОР), не изглежда тя да е постигнала резултати, пропорционални на направените разходи, и във всеки случай може да се смята, че тя е източник единствено на аналитичен принос. Този орган няма за цел да предоставя политически насоки, пояснява се в доклада.

Брюксел отделя внимание и на обществените поръчки, които се разглеждат като високорискова зона по отношение на корупцията.

В доклада се пояснява, че има много малко окончателни присъди по дела, свързани с корупция в големи размери, въпреки мащаба на проблема. Изглежда, че понякога делата престояват значителен период от време в съдилищата, преди да бъдат върнати на прокуратурата с кратък срок за извършване на допълнителни действия, отчитат от ЕК.

ЕК призовава структурните промени в ДАНС да не довеждат до намаляване на ефективността на работата в тази област.

По отношение на корупцията ЕК предлага: предоставянето на една-единствена институция на правомощията и самостоятелността, необходими за координирането и контролирането на изпълнението на дейностите по противодействие на корупцията; изработване на стабилна национална стратегия за противодействие на корупцията; Укрепване на капацитета на прокуратурата за преследване на случаите на корупция на високо равнище. Следене на напредъка по делата за корупция на високо равнище и други.

Организираната престъпност продължава също да бъде огромен проблем в България. Неотдавнашните знакови случаи на публична стрелба и убийството на свидетел бяха ясно напомняне за сериозността на положението. Въпреки че броят на образуваните от прокуратурата дела изглежда е нараснал значително през 2014 г., броят на окончателно приключилите дела остава малък, констатират от ЕК.

Сплашването на свидетели продължава да бъде сериозен проблем и може да има начини за насърчаване на свидетелите да приемат по-лесно програмите за защита на свидетелите.

Въпреки значителните усилия, които се полагат, отнемането на имущество и конфискацията все още не изглеждат достатъчно добре насочени срещу организираните престъпни групи.

Според ЕК някои области на експертни знания на МВР налагат използването на акредитирани към съдилищата експерти, което повдига въпроси във връзка с наличността, компетентността, разноските и евентуално безпристрастността им. България не разполага с бюро от експерти или подобен механизъм. Наблюдатели повдигнаха този въпрос като една от възможните причини за неуспеха на хода на делата в съда, пояснява се в доклада.

В областта на организираната престъпност се препоръчва: създаване на необходимите условия, за да могат специализираният съд по дела, свързани с организираната престъпност, и прокуратурата към него да могат да съсредоточат усилията си върху знакови, сложни дела; Следене на напредъка по делата, свързани с организирана престъпност на високо равнище, Гарантиране на това, че са предприети необходимите предпазни мерки за предотвратяване на възможността високопоставени подсъдими да се укрият от правосъдието и други.

"Политическата несигурност и други предизвикателства през изминалата година затрудниха извършването на реформи в България. Въпреки това положителен знак е, че в редица области се признава съществуването на проблеми и се установяват решения. Сега е времето да се действа. Реформите, набелязани в нашия доклад, ще спомогнат за спечелване на доверието на гражданите и на тези, които искат да инвестират в страната", обяви първият заместник-председател на ЕК Тимерманс.

Следващият официален доклад вероятно ще бъде изготвен след около една година, за да се даде достатъчно време за постигане на убедителни резултати и за оценяването им. Дотогава Комисията ще следи редовно и отблизо постигнатия напредък, като организира редовни посещения в България и провежда чест диалог с българските органи и с други държави членки.

На 1 януари 2007 г. Комисията създаде механизъм за сътрудничество и проверка, за да оцени ангажиментите на България в областите на съдебната реформа и борбата срещу корупцията и организираната престъпност. От Комисията беше поискано да публикува редовни доклади за напредъка в тези области. Комисията оповести първия си доклад на 27 юни 2007 г. Докладите ѝ са придружени от работен документ на службите, в който се съдържа подробен анализ на Комисията по всеки от показателите, определени в механизма за сътрудничество и проверка.

Последният годишен доклад беше публикуван на 22 януари 2014 г.