В последните години се наблюдава ръст на използването на агенти под прикритие в разследването на престъпления. Това е основният извод от проучване на Риск Монитор, представено днес в НС.

Най-много издадени разрешения за агенти под прикритие от съда има в София. През 2009 година СГС е издал 14 разрешения за агенти под прикритие, през 2010 те са 47. Тенденцията през тази година е техният брой да нахвърли миналогодишния, по думите на зам.-градския прокурор на София Роман Василев.

Данните на различните институции за агентите под прикритие се разминават заради специфичността на работата на агентите. По неофициални данни на ГДБОП за 2009 са проведени 32 операции със служител под прикритие, но само 18 от тях са приключили с образуване на досъдебно производство.
По данни на антимафиотите за 2010 има използвани 36 служители под прикритие, 15 от които при операции на ГДБОП, а 21 на МВР, ДАНС и Прокуратурата.

От доклада на Риск Монитор става ясно, че разследващите предпочитат повече СРС-та, отколкото агентите под прикритие. Роман Василев има свое обяснение за това - СРС-тата са по-мързеливия способ на работа. Този способ се използва повече, но не съм убеден, че това е най-ефективният способ, смята той.
Агентът под прикритие е активното мероприятие и винаги дава по-добър резултат, допълни зам.-градският прокурор на София. Според него по-лесно е да се подслушват няколко телефона, отколкото да се внедри агент.

Софийска градска прокуратура е пионер в използването на агент под прикритие, категоричен е Василев. Първият служител под прикритие е използван от СГП през 2009 година, обясни зам-градският прокурор на София. Разследването, за което е използван, е за доставка на наркотици.

Все още няма данни кое е по-евтино - СРС или агент. Роман Василев обясни, че в чужбина едно подслушване е скъпо и струва около 3 000-4 000 лева на ден. Очакванията са и у нас подслушването да е горе-долу толкова.
Трудно е да се изчисли колко струва внедряването на агент под прикритие. Най-често агентите под прикритие се използват при операции за разследване на наркотици, продажба на оръжия, документни престъпления, трафик на културно-исторически ценности. Повече от 50% от операциите с агенти под прикритие са в рамките на досъдебните производства. Често агентите са и свидетели в съда.

Светлозар Костов, шеф на пъвроинстанционната специализирана прокуратура, бе категоричен: "Агентът под прикритие не е евтин метод". Агентът под прикритие не е заменяем за разлика от техническото средство, подчерта той. Светлозар Костов призова за използването на агенти под прикритие в разследването на икономически престъпления, пране на пари, данъчни и ДДС престъпления. Ще използваме не рядко този способ, категоричен бе Костов.

Сега приблизително между 2 до 6 месеца се използва агент под прикритие. Срокът е напълно достатъчен, категоричен е зам.-вътрешният министър Веселин Вучков. По думите му предстои да се обсмисли дали да не се увеличи този срок за международните операции. Той подчерта, че най-висока ефективност в разследването има именно агентът под прикритие.

В България имаме една от най-съвършените правни рамки по отношение на използването на агенти под прикритие, категоричен бе Веселин Вучков. Агентите минават през сериозен подбор.
В началото на започването на работата с агенти под прикритие в ГДБОП са имали притеснение, че няма да могат да селектират достатъчно добри агенти, но това опасение бързо е било разсеяно.
Оказало се дори, че работата на агент под прикритие била доста привлекателна за служителите в системата на сигурността.

В службите нямат данни агент под прикритие в следствие на работата си да стане лоялен към групата, която разследва, но и не изключват да има такива случаи.