Депутатите от Комисията по правни въпроси разгледаха на първо четене три законопроекта, касаещи промените в Антикорупционната комисия. Народните представители отхвърлиха предложения от Министерски съвет законопроект, касаещ противодействие на корупцията сред лица, заемащи висши публични длъжности с 6 гласа "за", 3 гласа "против" и 12 гласа "въздържали се".

Вторият законопроект на Кирил Петков и група народни представители, също бе отхвърлен с 5 гласа "За", 3 гласа "против" и 12 гласа "въздържали се".

Народните представители обаче подкрепиха третия законопроект, внесен от ГЕРБ/СДС с 12 гласа "за", без против и 6 гласа "въздържали се". Предложението на формацията на Бойко Борисов е Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) да има седем членове, един от които да е председател. Шестима да се предлагат и избират от парламента. Един да се предлага от президента, но да се избира от парламента. Ако номинацията от държавния глава бъде отхвърлена, може да издигне нова. Идеята е тя да се председателства на ротационен принцип. ГЕРБ са предложили разследването и разкриването на корупционните деяния да се извършва от Специализирана дирекция "Противодействие на корупцията". ГЕРБ предлагат и отнемане на незаконно придобитото имущество да се осъществява от отделна комисия.

13 млн.лв. спечелила КПКОНПИ за държавата от незаконно имущество през 2022

13 млн.лв. спечелила КПКОНПИ за държавата от незаконно имущество през 2022

Над 11 000 лица през 2022 г. са проверени за конфликт на интереси.

Бившият правосъден министър Надежда Йорданова заяви, че ще гласува в подкрепа на антикорупционните закони. Отнемането на незаконното придобито имущество и случаите на корупция по високите етажи на властта, които се намират на публични длъжности - двете правни групи регламентация защитават различен обществен интерес, обхващат различен кръг лица и самата процедура, при която се провеждат е различна, обясни Йорданова.

Тя настоя между първо и второ четене да се направят предложения и корекции с цел разделянето на КПКОНПИ и да не стане репресивен орган и политическа бухалка.

Йорданова настоя още да се определи и нарочно заседание на Комисията по правни въпроси, за да се реши как да се процедира с различните законодателни инициатива относно законопроектите за противодействие на корупцията. Председателят на правна комисия Стою Стоев подкрепи искането на Йорданова да има отделно заседание да се изслуша и министърът на правосъдието по темата.

Стоев изтъкна, че ще гласува "въздържал" се за законопроекта на Министерски съвет, касаещ противодействие на корупцията сред лица, заемащи висши публични длъжности. Той обаче ще подкрепи законопроекта за противодействие на корупцията на ПП/ДБ и ГЕРБ/СДС.

Смиляна Нитова от БСП добави, че в трите законопроекта има разумни предложения, но социалистите ще подкрепят този на ГЕРБ, въпреки че има детайли за доизчистване.

От "Има такъв народ" (ИТН) декларираха, че ще подкрепят законопроекта на Министерски съвет за промени в антикорупционната комисия. От формацията на Слави Трифонов обаче ще внесат промени между първо и второ четене. За ИТН е по-важно КПКОНПИ да остане една, а не да се раздели на две отделни комисии. Мислете между първо и второ четене да не направим поредния провал със съдебната реформа, маркиран зад благородни подбуди, призова Гроздан Караджов.

Припомняме, че законопроектът на Министерски съвет за промени в КПКОНПИ стъпва на концепцията, че е необходимо да се създаде нов разследващ орган, който да се занимава с корупцията сред лица, заемащи висши публични длъжности. Основната цел е създаването на ефективен орган за борба с корупцията, който да съсредоточи в себе си само онези правомощия, които пряко засягат превенцията и противодействието на корупционните престъпления.

Предлага се структурна и организационна реформа, като се създава Комисия за противодействие на корупцията, състояща се от петима членове, определени по съвършено нов начин - двама от тях се избират от Народното събрание, един се назначава от президента и по един се избира от Общото събрание на съдиите от Върховния касационен съд и съответно от Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд. Предвижда се комисията да се председателства на ротационен принцип за една година, като председателят ще се определя чрез жребий.

Друго основно направление е свързано с разкриването и разследването на определени престъпления, характеризирани като корупционни престъпления, извършени от лица, заемащи висши публични длъжности.

Предвижда се разследването да се осъществява от служители на комисията, назначени на длъжност "разследващ инспектор", при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. Предлага се служебните им правоотношения да възникват, съответно да се прекратяват не от председателя на комисията, а с решение на комисията като колективен орган, като на разследващите инспектори няма да може да се възлагат други дейности извън дейността по разследване на престъпления. На длъжност "разследващ инспектор" ще се назначават юристи с най-малко 10 години юридически стаж след проведен конкурс и успешно премината проверка за почтеност.

Със законопроекта се предлагат промени и в други закони с оглед на преструктурирането на сегашната КПКОНПИ и създаването на Комисия за противодействие на корупцията. Предвижда се ограничаване на обхвата на действащия антикорупционен закон, като с разпоредбите ще се уреждат конфликтът на интереси, публичността на имуществото на широк кръг лица, както и отнемането на незаконно придобитото имущество. Предлагат се промени и в Наказателно-процесуалния кодекс, като се създава възможност за съдебно обжалване на отказите за образуване на досъдебно производство.

В законопроекта на Кирил Петков и група народни представители се предлага структурна и организационна реформа, при която дейността по противодействие на корупцията и установяване на конфликт на интереси се разделя от дейността по отнемане на незаконно придобитото имущество, като се създава Комисия за противодействие на корупцията, а действащата КПКОНПИ се трансформира в Комисия за отнемане на незаконно имущество.

Законопроектът предвижда длъжност "разследващ инспектор", който ще извършва действия по разследване на корупционни престъпления по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, но при запазване на ръководната роля на прокуратурата в досъдебното производство. Разписана е възможност за обжалване по съдебен ред на постановленията на наблюдаващия прокурор, с които се отказва образуване на досъдебни производства.