"Разделителната линия между севера и юга в България продължава да присъства", съобщи на пресконференция в БТА главният икономист на Института за пазарна икономика Десислава Николова. Тя представи четвъртото издание на „Регионални профили: показатели за развитие" 2015". Различията в регионите са регионални, категорични са от ИПИ.
"Национална политика адресира само софийските проблеми, нищо друго. Често политиките нямат връзка с регионите, нямат връзка с 90% от случващото се в България", твърдят от икономическата структура.
От доклада става ясно, че националната статистика за БВП изостава с около 2 години. "На национално ниво БВП достигна предкризисното си ниво през 2014 година, но това не може да се каже за голяма част от областите. До 2012 година само 9 области са достигнали предкризисното си ниво - София, Стара Загора, Добрич, Разград са в тази девятка".
"През 2010 година доходите на домакинствата понесоха сериозен удар. Възстановяването протече по-бързо в сравнение със съвкупното производство. Доходите се възстановиха в предкризисните си нива, продължават да страдат от бавния процес. И след кризата разликата между областта с най-високи доходи и най-ниски остава. Най-високи доходи са в София, най-ниски - в Силистра".
Пазарджик е с най-лоши показатели за бедност и условия на живот, твърдят от ИПИ. В град Сливен хората живеят под областната летва на бедност.
От 2013 г. започнаха да се създават нови работни места. Най-големият срив е в Ловеч, Кюстендил, Благоевград, Смолян, Сливен, Силистра - слабо икономическо развитие, сериозни структурни проблеми Кризата задълбочи структурните проблеми.
Възстановяването е изключително крехко - около 500 хил. работни места бяха загубени между 2009 и 2013 година, заявиха от ИПИ.
Във Видин, Враца, Ловеч и Силистра не възстановяват трудовите пазари. Във Видин и Силистра има около 2 пъти по-висока безработица от средната за страната. В Ловеч - част от населението не работи, но и не търси работа, там около 30% от населението работят или са безработни.
"До 2008 г строителният балон определяше териториите с насочване на чужди и местни инвестиции. След това шампионите по инвестиции са в южна България - Бургас, Пловдив, широката Софийска област, Стара Загора и Пазарджик. Бургас е шампион."
На трето място по привлечени европейски средства са градове като Враца, Видин, Кърджали, Ямбол и Разград. Те са по-слаборазвити или трудно възстановяващи се от кризата области, които привличат европейски средства.
В София, Варна, Стара Загора и Пловдив има по-слабо привличане на евросредства, тъй като там има други инвестиции - частни, поясниха от икономическата организация.
Забелязва се бавен напредък за електронните услуги, като 2/3-ти от общините не предлагат електронни услуги. Варна е много добър пример за административни услуги. Там са стигнали до най-висок етап на транзакция - двустранна комуникация с администрацията.
За пръв път т.г. в анализа на ИПИ влиза и покритието на кадастъра по области. "Кадастралните карти са важни. Бавен е прогресът с покритието на кадастъра. През 2014 г. около 1/5-та от страната е включена в кадастъра. Има области с под 10 %", съобщиха от ИПИ.
"Икономически силните области са и с по-добра демография. Сливен и Кърджали са изключение от правилото. В Сливен има висока раждаемост, но и най-висока детска смъртност, поради етническия профил, твърдят от ИПИ. В Сливен много деца не посещават училище.
Кърджали се характеризира с необичайно висок механичен прираст, което е разликата между заселниците и изселниците. От м.г. се наблюдава висок брой на заселници, около 2/3 от чужбина. Възможното обяснение са предстоящите избори през 2015 година, но официално обяснение няма, каза Николова.
Проблемът със застаряване на населението има във Видин, Габрово и Кюстендил. Габрово - хем е най-силна икономически заедно със София, но традиционно на дъното по демографско развитие.
Вижда се зависимостта на образованието с икономическото развитие. "При образовано население се привличат инвестиции, там остават хората", твърдят от ИПИ.
Областите Силистра, Монтана, Разград и Сливен са с най-ниско поставяне по отношение на образованието, там има малко висшисти. Друга е ситуацията във Велико Търново - там икономиката не е силна, но има висока оценка за образованието.
Обяснението може да дойде от високото доверие и традициите във Великотърновския университет.
Още една нова сфера от тазгодишното изследване е сигурността и правосъдието в областите. Ясна е обратната зависимост при по-развитите икономически области, но често те имат повече проблеми с правосъдието и по-висока престъпност.
София град, Бургас и Варна са лоши примери по отношение местна съдебна система и престъпността. На другия полюс са области като Кърджали, Смолян, Силистра и Ловеч - ниска престъпност и бърза съдебна система. Габрово е изключение с ниска престъпност и добра икономическа система.
Лоши примери са градове като Кюстендил, Сливен и Монтана, където има висока престъпност, местната съдебна система не работи.
От института споменаха за странната тенденция в тези градове. Облекчава се натовареността на местните съдии - на един съдия се падат по-малко разглеждани дела на месец. Ниско и спадащо доверие в полицията и правораздавателната система. Декларираните престъпления спадат, макар че реалните се увеличават, изтъкнаха от ИПИ.
Силната икономика има своята цена - по-висока престъпност и по-бавно правораздаване, твърдят от Института.
Александър Цветков представи анализът на главните компоненти. Територията на България се дели на две части - София и останалите. Брутният вътрешен продукт на човек на населението там е 2 пъти по-голям от следващите я области и 5 по-пъти по-голям от този в Силистра.
Шест области са с най-лошо демографско състояние, но имат по-високи данъци и такси. "Какво от това, че има голяма раждаемост в Сливен, ако тя е с недобро качество на образованието" запита Цветков.
"Това, че ще сложите ниски равнища на местни данъци и такси не значи, че инвеститорите ще хукнат към вас", убеден е той.
"Това, че ще сложите ниски равнища на местни данъци и такси не значи, че инвеститорите ще хукнат към вас", убеден е той Цветков. Има дисбаланс на пазара на труда, твърди той. Целогодишната заетост ще надхвърли 200 хил. души. "Ако извадим София и Варна от сметките, в някои тримесечия се губят работни места", каза той и допълни, че много от хората, които в момента са безработни, не виждат изход къде ще намерят работа.