Турският премиер Eрдоган затяга примката около съдебната власт. В Анкара бе гласувана оспорвана съдебна реформа, която ще улесни отстраняването на неудобните на властта съдии и прокурори, смятат критиците.

Турският парламент одобри оспорван закон, засилващ правомощията на правителството при назначаването на съдии и прокурори. Във Висшия съвет на съдиите и прокурорите, гарантиращ независимостта на съдебната власт, последната дума при назначаването на магистратите вече ще има министърът на правосъдието.

Парламентът одобри реформата след разгорещени дебати, в които се стигна до юмручен бой между депутатите. Един от тях е приет в болница със счупен нос, а друг е със счупен пръст. Внасянето на проектозакона от управляващата Партия на справедливостта и развитието за обсъждане в парламента миналия месец предизвика масови протести в страната. Хората в Турция се опасяват, че с реформата Ердоган се опитва да наложи контрол върху съдебната система. Турският президент Абдулах Гюл и ЕС предупредиха за опасността от нарушаване на принципа за разделение на властите. Стигна се до временно замразяване на проекта, а премиерът Ердоган обеща в Брюксел, че законопроектът ще бъде преработен. С някои поправки оспорваният закон беше приет в края на миналата седмица, но критиките срещу него не стихват.


Корупционната афера

От декември миналата година правителството на Реджеп Ердоган е замесено в голям корупционен скандал. Става дума за подкупи, нелегални сделки със злато с Иран и оспорвани строителни проекти. След избухването на скандала полицията арестува няколко високопоставени политици и стопански босове, както и синове на министри. Ердоган отговори на арестите с чистка и изпрати в глуха линия висши съдии, прокурори и полицаи. Той смята, че водата му мъти живеещият в САЩ проповедник Фетхуллах Гюлен, който, по думите на Ердоган, бил създал "държава в държавата".

Движението Гюлен се ползва със силно влияние в средите на съдебната власт и полицията и застрашава властовите позиции на турския премиер. Ето защо критици на управлението виждат в съдебната реформа опит на Ердоган да отслаби влиянието на движението в съдебния апарат.


Борба за повече власт

Юристът Лами Бертан Токузлу също вижда такава връзка: "Движението Гюлен има много силно влияние в министерството на правосъдието и във Висшия съвет на съдиите и прокурорите. По този начин то може да събира доказателства, да подслушва телефонни разговори и да ги използва срещу правителството. Ердоган смята това за бунт, което оправдава реформата", казва той в разговор с Дойче веле.
"Ясно като бял ден е, че тук се води борба за власт", казва Токузлу.

Съдебната реформа от 2010 година даде значителна независимост на Висшия съвет на съдиите и прокурорите. Бяха създадени камари на съдиите и прокурорите, а Съветът получи финансова независимост. Двете камари имаха възможност да работят без вмешателсвото на министъра на правосъдието.
"Това е особено важно за наказателното преследване", казва Токузлу.

Сегашната реформа засилва властта на министъра на правосъдието над Висшия съвет. "Отсега нататък министърът ще може да упражнява контрол над наказателното преследване, ще посочва трима от членовете на Съвета, които ще се отчитат пред него, и ще издига три кандидатури за президент на Съдебната академия, която отговаря за обучението на съдиите.


"Неудобните ще бъдат заменени"

Лами Токузлу смята, че уволненията на неудобните членове на Висшия съвет са предварително програмирани след като законът влезе в сила. И то в рамките на предвидения в закона 10-дневен срок:
"Правителството има проблеми със сегашните членове и "неудобните" просто ще бъдат заменени с хора на управляващите", казва Токузлу.

Независимостта на съдебната система е много важен аспект за всяка демокрация. Напоследък правителството провежда чистка сред прокурорите, ангажирани с корупционната афера. Те трябва да са независими.
"А когато Висшият съвет на съдиите и прокурорите е подвластен на министъра на правосъдието, не можем да говорим за независима съдебна система", заключава Токузлу.

Дойче веле