В управленската програма никъде не е посочено кои от 902-те мерки на правителството са приоритетни. Това коментира пред БНР Калоян Стайков от Института за пазарна икономика по повод управленската програма на кабинета "Борисов-3". Документът бе публикуван малко преди да изминат 100 дни от началото на управлението.

Със своите 128 страници управленската програма изглежда значително по-внушителна от коалиционните приоритети, които се събраха на 21 страници, но дори и бърз прочит показва, че това е само илюзия, обясни Стайков.

Голямата част от мерките от коалиционното споразумение, са разписани малко по-подборно. Един от примерите може да се намери в енергетиката, където в коалиционното споразумение е записано, че ще се работи за изграждане на интерконеткторни връзки със съдените страни, а в управленската програма просто е разписано кои са тези съседни страни, обясни Стайков.

Като цяло, няма нещо по-конкретно от самата програма, което може да се вземе или да се отличи по някакъв начин. Наистина, по-скоро моето впечатление е за добиване на обем, малко като преразказите с елементи на разсъждение в гимназията, каза икономистът.

Проблемът с критериите го наблюдаваме от години. На мен ми е трудно да кажа дали е липсата на капацитет или липса на желание, но наистина това е нещо, което наблюдаваме години наред.

Виждаме, например, че всяка година се приемат така наречените "програмни бюджети" за различните ведомства, но вътре самите програми са малко общо разписани. Няма много конкретика в тях и съответно е много трудно да се каже дали една програма е успешна или не.

По същия начин е с управленската програма. Като цяло има едно такова бягство от конкретика, но, пак казвам, трудно е да кажа дали е липса на капацитет или по-скоро нежелание за такова нещо. Може да се направи лесно паралел между правителствените документи, които са за вътрешна употреба в страната и тези, които се изпращат до Европейската комисия.

Докато вътрешните са малко по-общи и съответно малко по-неясни, тези, които се изпращат до Комисията са с доста по-различно съдържание, езикът е различен и съответно има и малко повече конкретика, така че може би по-скоро е нежелание, отколкото невъзможност.

Икономистът изтъкна, че определянето на справедлив механизъм за формиране на минималната заплата е в противовес с предварителното ангажиране с минималния ѝ размер. Той изтъкна също, че по-важна е покупателната способност на заплатата, тъй като при висока инфлация с повече пари могат да се закупят по-малък брой стоки и услуги.

Той подчерта за пореден път проблема с неефективното разходване на публичните у нас. Европейските фондове се изразходват по-добре, от националните средства, изтъкна той.

При еврофондовете съществува друг елемент на неефективност, а именно това, че се дават пари за проекти, от които няма нужди. Всички са чели за села, в които има стадион, обаче няма едно училище, за пътища, които свършват в нищото, мостове, които свързват два пътя, които не съществуват.

При европейските проекти има много показност, но ефективността от тези проекти е ниска. При публичните разходи съществува този проблем и той е липсата между инвестирани средства и постигнат резултат от тези инвестиции. Именно това трябва да бъде един от основните приоритети.