Решенията на Европейския съвет за Великобритания отвориха една кутия на Пандора, която няма как бързо да бъде затворена.
Това мнение изказва вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин в анализ за новите договорености между Великобритания и ЕС, които според текста не толкова решават проблеми, а по-скоро отварят нови.

Акцент Калфин поставя върху последиците, които биха имали те за работещите в чужбина българи.

Иронично заглавието на анализа пита дали британците ще се върнат в ягодовите полета. Според Калфин новите ограничения, които Великобритания ще има право да налага за чуждите работници, ще създаде недостиг на работна ръка в някои области.

Освен това услуги като строителство или помощ в дома ще поскъпнат. Калфин напомня и че не са се сбъднали очакванията на министър-председателят Камерън на мястото на българските и полските берачи на ягоди да започнат отново да работят британци.

Освен това с новите условия още повече ще се засили тенденцията чуждите работници да взимат децата във Великобритания, което допълнително ще натовари социалната система, включително образователните институции.

Човек остава с впечатлението, че хората, които се трудят, са проблем, пише Калфин.

Това първо е в пълно противоречие с правото на свободно придвижване на работна сила в рамките на ЕС” подчертава той и допълва:

„Това, което обаче буди недоумение, е ограничаването на правата на законно работещите във Великобритания европейски граждани...”

Предвижданията на вицепремиера са за законодателни предложения на Комисията, нови преговори между страните членки за тяхното приемане, преговори с Европейския парламент. Освен това, според Калфин, Европейският съд ще бъде принуден да се занимава с жалби за ограничаване на правото на свободно движение, наложено с решенията на Европейския съвет.

Освен това сигурно ще се наложи преразглеждане на принципите, при които страните членки допринасят за бюджета на ЕС, при положение, че Великобритания си е извоювала правото от 1984 г. насам да внася по-малко.

В преговорите Великобритания често използваше аргумента, че при липсата на подкрепа за техните искания следва излизане от ЕС. Страните от Централна и Източна Европа и тези от еврозоната направиха компромис, за да помогнат на Великобритания да остане в Съюза и да излезе от ситуацията, в която сама се постави.

Британският прецедент обаче налива вода във воденицата на евроскептиците и националистите, които искат да затварят европейски граници. Никой няма интерес от подобно развитие – нито политически, нито икономически.